За лошото финансово състояние на общинските болници и поликлиники в София са виновни не големите им разходи, а по-ниските приходи, пише в анализа на Столичния медицински холдинг, който поиска общината. В него са обединени 45 лечебни заведения, сред които има болници, медицински и стоматологични центрове, диагностично-консултативни центрове и диспансери. Всички те имат дългове за 10 млн. лв., като дългосрочните са 87 хил. лв. Декапитализираните дружества са се увеличили от 18 на 20, а тези с отрицателен финансов резултат - от 17 на 23.

По-малко средства през тази година са получавали най-вече болниците по линия на здравното министерство и общината. При диагностично свързаните центрове занижението е заради въведените регулативни стандарти на здравната каса, обясни Татяна Василева, директор на холдинга. Според нея сред основните причини за понижаването на приходите е и голямата конкуренция сред лечебните заведения в София. От 2000 г. досега в града работят 156 медицински центъра, 30 стоматологични, 46 поликлиники и т.н. Само през тази година са открити 15 нови лечебни заведения, сред които са три лаборатории, осем медицински центъра, един медико-стоматологичен и две нови частни болници.

Най-големи са дълговете за лекарства и консумативи - 5.2 млн. лв. за деветте месеца на 2005 г., което е почти двойно в сравнение с 2004 г. Те се дължат основно на болниците.

Задълженията към персонала са на стойност от 1.5 млн. лв., но ще се увеличат, тъй като не са пресметнати неизползваните годишни отпуски. На 798 хил. лв. възлизат и неплатените осигуровки към Националния осигурителен институт. Неплатените данъци са за 338 хил. лв., което е почти шест пъти по-малко в сравнение с 2004 г. Засега общината отпусна едва 650 хил. лв. за дълговете на холдинга. Окончателно решение трябва да се вземе до 25 декември.

В същото време лечебните заведения имат блокирани 11.8 млн. лв. под формата на приходи за бъдещи периоди и финансирания, пише в доклада. Тези средства са основно на двата диспансера - 10 млн. лв., и на Първа градска болница - 1 млн. лв. Парите на диспансерите са спестени от държавните субсидии, които тези лечебни заведения получават, обясни Василева. При болницата пък икономията идвала от отпуснати средства за скенер, който обаче не бил купен. Според Василева с тези пари могат да се покрият дълговете. Все още обаче не е ясен правният механизъм, по който може да стане това.

За следващата година от холдинга обещават да не закриват лечебни заведения, а да ограничат разходите и да увеличат приходите. Двата основни начина са наемането на по-добри специалисти и въвеждането на централизирани търгове за лекарства.