В здравната система се случиха три знаменателни събития - подписа се новият Национален рамков договор, направиха се поредните смени на бордове в болниците и се обяви търгът за скъпоструващите лекарства. За това какви последствия да очакваме от тях потърсихме за мнение министъра на здравеопазването.

--------------

В: Как ще се отрази на болниците единното финансиране от здравната каса през 2006 г.?

- Промяната ще се отрази добре, но никой не може да каже точно как. Всички искаха парите да са на едно място - в касата. Това е и най-справедливото, финансирането от две места водеше до неправомерно разпределение на парите. При него държавните болници получаваха средства от касата и от министерството. Освен това парите за дълговете им се разпределяха субективно, без определена методика. В същото време частните болници получаваха средства само от касата.

В: Има ли опасност лечебните заведения пак да трупат дългове, защото работят?

- Все още е много рано да кажем, трябва да минат поне първите три месеца на следващата година.

В: Какви са новите цени на клиничните пътеки?

- Ще има 299 пътеки, средната цена е 540 лв. Стойностите на отделните пътеки са ясни. Аз искам най-трудните пътеки да вземат малко повече пари, а по-лесните - по-малко.

В: Ще се включат ли всички консумативи в тях?

- Не, защото са много скъпи. Например една по-лека операция, на която пътеката е 1000 лв. може да има консуматив, който струва 1200 лв. Но касата не може да го заплати.

В: Как ще се плаща на лекарите в държавните болници?

- Сега подготвяме методиката за това. Парите, които даваме тази година, са с 215 млн. повече, няма логика лекарите да получават по-малки заплати.

В: Как ще се контролират болниците?

- И сега всяка болница дава отчети за приходите и разходите всеки месец, на всеки три месеца върху тях ще правим анализ и ще вземаме мерки. През юни може пак да има смени на бордовете. Ако се окаже, че някой не си гледа добре работата, че причината за лошите резултати не е във финансовия недостиг, а в лошото управление, ще го сменим.

В: Говорите за реформи, а засега се виждат само уволнените директори и поемането на парите от касата?

- Някои хора смятат, че само уволняваме директори, но не е така. Освен това ние не ги уволняваме, а снемаме доверието от тях. Сменяме ръководствата, даваме парите на касата, преструктурираме болничния фонд, извършваме частична приватизация на болниците, правим лечебни заведения за долекуване и хосписи. Това може да започне още през втората половина на 2006 г.

В: Има ли изисквания на ЕС, които трябва да изпълним?

- Не, ЕС никога не ни налага изисквания, те са наясно, че знаем какво трябва да направим, и страшно много ни вярват. Много хора предвещават, че това, което сме решили, няма да се случи, но аз им казвам, че ще стане и ще влезем в ЕС с преустроена здравна система. Господата Фликеншийлд, Меркел, Киприану ни вярват и ни дават за пример в Европа.

В: До края на годината ще има ли още смени на бордове?

- Сега правим нови проверки, ако установим финансови нарушения или лош мениджмънт, и тях ще освободим.

В: Защо не снехте доверието си от директора на "Пирогов"?

- Д-р Спасков продължава да бъде директор на болницата. Той е комуникативен, говорихме с него и той взе присърце да помогне на болницата. Последните месеци не направи почти никакви преразходи, което показва, че знае как може да се харчи по-малко, и се договорихме, поставихме му определени цели. Ако направи преустройството, аз нямам нищо против него. Никога не съм казал, че уволнявам, защото някой не ми е симпатичен. По едно време се заговори и за политическа метла, видяхте, че няма метла. Караме ги поред.

В: Какво ще стане с дълговете на болниците?

- Със сигурност до края на годината ще се дадат пари, но не мога да кажа сума.Трябва да вземем средства от резерва. Болниците имат около 140 млн. лв. просрочени задължения, но не мога да кажа колко ще дадат Министерството на финансите и Министерския съвет.

В: Кажете ориентировъчно - под 100 млн. лв. или повече?

- Под 100 млн. лв. не може, защото ще имаме изключително големи затруднения. През 2006 г. ще се натрупат много пари за плащане и тогава може да объркаме цялата здравна система.

В: Защо дълговете на болниците тази година надхвърлиха 200 млн. лв.?

- Когато един добър мениджър си пртави сметка добре, може да преразходва малко - примерно 1-2 млн. Това е нормално, защото има недофинансиране. Сега обаче има болници с дълг от 30 млн. лв. Това се случва за първи път.

В: Но директорите са едни и същи от няколко години, как сега са достигнали до такъв финансов резултат?

- Не сме го изследвали, това е тема за научна разработка. През 2004 г. неразплатените задължения са 80 млн., а сега стават 240 млн. - три пъти са се увеличили. Няма механизъм, който може да обясни нарастването - има финансов недостиг, но няма нещо, което да е поскъпнало толкова много - няма лекарства или консумативи, които са нараснали три пъти.

В: Откъде знаете дали цените на консумативите не са се повишили три пъти, след като никой не ги контролира?

- Знае се, да вземем една протеза - знаем колко струва. Цените не са нараснали, даже напротив - всички консумативи са станали по-евтини.

В: И все пак кой е виновен за тези дългове?

- Три са причините. Първо, хроничният финансов недостиг, който води до натрупване и трудност за разплащане, второ - нарастването на големия брой лекарствени средства, които се вкараха допълнително в системата, и, трето - неразумното харчене.

В: Защо министерството не е реагирало своевременно?

- Реагирало е. Много директори казваха, че са им обяснявали: "Вие харчете, ние ще ги покриваме." Няма такова нещо, тук има две писма, с които през втората половина на миналата година са били предупредени, че правят големи преразходи. Но те са продължили да харчат.

В: Какво ще промените, за да избегнете подобни дългове догодина?

- Прехвърлихме парите в касата и оттук нататък ще се плаща само за дейност. Накрая на 2006 г. министерството може да даде пак някакви пари, но само ако се установи, че болниците имат финансов недостиг заради това, че не са получили достатъчно пари от касата. Ние закриваме всички пролуки.

В: Как точно?

- Някои болници държат по 100 свободни легла в годината. Идеята е да ги съкратим, но да оставим и резерв. Ще започнем приватизация, но тя е по-дълъг процес. Има стопански дворове в някои болници по 30-40 декара - могат да се продадат. Парите обаче трябва да се дадат на болницата да си плати дълговете, да живне и да може да печели.

В: Според директорите липсата на официално доплащане води до нелоялна конкуренция между болниците, защото едни искат пари от пациентите, а други - не. Как ще спрете това?

- Доплащането може да се въведе само със закон. Ние говорихме с доц. Щерев и може да се инициира такава промяна. Тво, което някои правят в момента обаче е изнудване.

В: Ще има ли единни търгове за лекарства за болниците?

- Искам да се въведе общо финансиране на лекарствата - колкото струват в "Александровска", толкова да са и в "Царица Йоанна". Това не означава да е най-евтиното и некачественото, напротив - хем да е качествено, хем на приемлива цена. Засега не можем да си позволим единен търг, защото всяка болница си е обявила свой, но догодина ще го направим.

В: Какво стана с идеята да обедините университетските болници в холдинг?

- Идеята остава. Обмислимя да направим хлабав холдинг, всяка болница ще си има директор и управително тяло - може да не е борд. Холдингът ще координира финансовите въпроси - купуването на лекарства, консумативи, апаратура.

В: Смяната на бордовете първата крачка ли е към този холдинг?

- Не, ние скоро ще публикуваме стратегия и там ще видите всичко.

В: Ще стигнат ли скъпите лекарства през следващата година?

- През тази година са похарчени 110 млн. лв., при положение че бюджетът е бил 60 млн. и после е нарастнал на 80 млн. лв. За 2006 г. са предвидени 95 млн. лв., само за онкологични заболявания са 65 млн. лв. През 2005 г. проблемът не е бил в парите, а в закъснелия търг.

В: Кога ще сключите договорите за 2006 г. тогава?

- През февруари. Лошото е, че само веднъж имаме право на търг. Ако имахме възможност, бихме го правили два пъти годишно.

В: Защо тази година няма изискване за оторизация на дистрибуторите от производителите?

- Идват представители, единият предлага лекарството за 20 лв., другият за 15 лв. Един оторизиран дистрибутор ще каже 25 лв. и така другите с по-ниската цена не играят и ние няма с кого да се договорим. Търгът тогава, защото нямаме право да купуваме от търговците с по-ниски цени.

В: Какво ще стане, ако някой търговец на едро спечели търга с много ниска цена и производителят не се съгласи с тези условия?

- Работа на дистрибутора е как ще се пазари с фирмата-производител. Този, който идва да сключва договор с нас, вече трябва да е познат на пазара на тези лекарства. На пазара има 7-8 фирми, с които постоянно работим. Това, че единият е успял да си вземе документ за оторизиран дилър, си е негов проблем. Не се опасявам, че могат да възникнат затруднения от такъв характер.