Стопанските и финансовите злоупотреби за засегнали близо половината предприятия в България през последните две години и им е нанесло загуби за милиони долари. Освен чисто икономически щети тези престъпления са опетнили търговското име и репутацията им и са влошили взаимоотношенията с клиенти. Това стана ясно от представеното в четвъртък първо по рода си изследване на консултантската и одиторска компания "ПрайсуотърхаусКупърс" (PWC) за България.

Според него 15% от анкетираните компании в страната са изгубили от 2003 г. насам четвърт милион долара, а други 5% - над 1 милион долара. Поради недостатъчен контрол или неотчитане на щетите много вероятно е тези суми да са два пъти по-големи. В загубите се включват злоупотребите с активи и авторски права, фалшифициране и измама. Почти половината анкетирани не са могли да възстановят никаква част от щетите. По света общата стойност на загубите на предприятията от злоупотреби е около 2 млрд. долара, или по 1.7 млн. долара на една фирма, обявиха от "ПрайсуотърхаусКупърс".

Профилът на "престъпника с бяла якичка" у нас изглежда така: почти без изключение мъже (93%) на средна възраст (от 31 до 50 години), с висше образование (92%, докато средното по света е 50%) и предимно вътрешни служители (40%), които изкарват, че не са съзнавали действията си, били са изкушени или са водени от желание да повишат стандарта си. Показателно е, че докато при мотивите за злоупотреба в България относително се следват световните тенденции, близо два пъти по-лоши са показателите, даващи благоприятна възможност това да се случи в българска фирма. Друго характерно явление е, че у нас закона престъпват еднакво хора от висшия мениджмънт, средното ръководство и редовите служители.

"Въпреки че българските предприятия отчитат по-малко загуби като абсолютна стойност в резултат на злоупотреби, ефектът от тях е съизмерим с този в страните с по-големи щети в парично изражение", заяви Роджър Стенли, който ръководи Корпоративните разследвания на PWC за Централна и Източна Европа. Близо 41 на сто от българските предприятия са станали жертва на злоупотреби през последните две години, с което страната е почти в тон със световната тенденция, която отчита, че обект на измами са станали 45% от общия брой фирми, сочат изчисленията на одиторската компания.

Неразкритите престъпления от стопански характер в България са далеч повече, отколкото по другите части на света, а чувството за безнаказаност и липсата на съдебна ефективност срещу провинилите се в българските фирми надхвърля по мащаби средното равнище в глобален аспект, личи от изследването на консултантската компания. Българските предприятия отчитат средно по четири случая на злоупотреби от 2003 г. насам, сравнено с осем случая, отчетени от фирмите в световен мащаб. "Една от причините за тази разлика е липсата на достатъчна степен на разкриване на стопанските престъпления в бизнес структурите в България", заяви Емил Василев, старши мениджър Корпоративни разследвания за България. Дори и когато те са разкрити обаче,

в България провинилите се остават ненаказани

и неосъдени за разлика от другите страни по света. Едва 21 на сто от разкритите като злоупотребили в българските фирми служители са получили съдебни призовки и само 13 на сто са били осъдени, се казва в доклада на PWC. За сравнение по тези показатели средното равнище за света е съответно 51% и 29%. Разкриването им пък става най-често с вътрешни проверки и одит (30%).

Въпреки че корупцията продължава да се възприема като най-мащабната злоупотреба в България, това остава по-скоро представа, отколкото реалност. Оказва се, че най-често отчитаните стопански престъпления са злоупотребата с активи (68%) и измамите (52%), но пък те са по-лесно разкриваеми, тъй като са свързани с присвояване на материални активи и показват на ръководството, къде трябва да насочи усилията си за предотвратяването им.

Една от всеки 5 регистрирани злоупотреби е в сферата на авторските права и фалшифицирането, в това число пиратство на интелектуални продукти и индустриален шпионаж. Те предизвикват и най-много притеснения сред бизнес лидерите като потенциална заплаха и затова защитата на фирмената марка и търговската тайна трябва да е обект на тяхното внимание, препоръчаха от "ПрайсуотърхаусКупърс".

Случайното разкриване на злоупотребите и свръхпредоверяването на водещите мениджъри в компаниите са основните проблеми, които според експертите на PWC представляват опасна тенденция. В 25 на сто от случаите на стопански престъпления разкриването е било въпрос на случайност, а ръководствата на едва 20 на сто от анкетираните предприятия смятат, че могат да станат обект на машинации през следващите пет години, което по оценка на анализаторите на "ПрайсуотърхаусКупърс" е твърде обезпокоително. Препоръката на консултантите от одиторската компания са мениджърите да засилят системите за контрол и мониторинг, да осигуряват защита на служителите, които предоставят информация за измами, както и да повишават лоялността и мотивацията на работещите във фирмите.

Докладът на PWC е част от глобално проучване на компанията за стопанската престъпност през 2005 г., което се прави на всеки две години, като в България е проведено за първи път. За да стигне до тези заключения, "ПрайсуотърхаусКупърс" е отправила запитвания до мениджъри от висшия и средния ешелон от над 3600 компании от 34 страни по света. В България в проучването са участвали представители на 75 от най-големите предприятия от частния сектор, избрани на случаен принцип от общо 750.

------------

Вече имаме "пожелателна" стратегия за борба с корупцията

След едноседмично отлагане кабинетът в четвъртък прие стратегия за борба с корупцията. Все още не са готови плановете за действие на отделните министерства. Това е и обяснението на правосъдния министър Георги Петканов и експертите от ведомството му стратегията да има само пожелателен и общ характер.

Тя не регламентира, както беше предварително обявено, вписването на фирми, които не си плащат данъците в черен списък, който да ги спира от участие в обществени поръчки. В документа също така не фигурира и текст за разпускането на партии, които не се финансират прозрачно. Не е и записано, че е необходима промяна на закона за обществените поръчки.

Експерти от правосъдното министерство обясниха, че в стратегията има два типа мерки - за борба с политическата корупция и за борба с корупцията по високите етажи на властта. Първите включват пожелателни определения като "въвеждане на механизми за пълна прозрачност на финансирането на партиите" и "анализ на използването на държавните субсидии и засилване на контрола по разходването им", а вторите - "регламентиране на лобистката дейност" и "дефиниране на конфликт на интереси". По-конкретна мярка е провеждането на обучения за министри, техните заместници и висши държавни служители за избягване на корупционни практики.

Според участвалите в изготвянето на стратегията представители на неправителствения сектор тя не би могла да бъде по-конкретна, защото "такъв е нейният жанр". По думите им обаче напредък е фактът, че секторът ще може да прави вече публични оценки за нейното изпълнение. Министър Петканов пък заяви,че гаранции, че тя ще даде резултат, е много трудно да бъдат дадени. Времето ще покаже дали тази стратегия ще бъде осъществена, каза още той.