България ще трябва значително да ускори реформата в образованието през следващите три-четири години, за да навакса изоставането от страните от Европейския съюз (ЕС). Това е от изключителна важност за страната, защото като нов член на ЕС тя ще има нужда от конкурентна и висококвалифицирана работна ръка. Този основен извод е направен в най-новия доклад на Световната банка за средното и висшето образование у нас, който е доста критичен и дава и препоръки за необходимите промени.

Възможно е документът да послужи като основа за предстоящите поредни реформи в системата. В края на гладната учителска стачка през декември правителството и синдикатите се споразумяха, че преподавателите ще получат 4% увеличение на заплатите и още 6% през юни, но само ако дотогава започне преструктуриране в сектора. Образователният министър Даниел Вълчев вече обяви своя концепция за промени в средните училища, която в основните си пунктове - съкращаване на преподаватели и намаляване на броя на учебните заведения - съвпада с препоръките на международната институция. Правителството обаче засега не е обявило дали ще преговаря със Световната банка за финансиране на предстоящите реформи.

Очакванията на Световната банка са, че през март може да бъде подписана стратегия за партньорство с правителството. Евентуалното споразумение ще предвижда заем и експертна помощ. Преди време имаше договорено финансиране за образованието с международната институция, но тя го прекрати в началото на 2004 г., защото България беше успяла да усвои само една трета от средствата.

Според доклада на банката трудностите, с които страната ни трябва да се пребори, са сходни, но по-големи от тези, които изпитват в европейските държави. Главните причини са, че работоспособното население у нас намалява по-бързо, отколкото в ЕС, а все по-малко хора имат достъп до качествено образование.

Препоръката за средните училища е да дават по-качествени и приложими в реалния живот знания. Едно от изследванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от последните години показва, че 40% от учениците на 15 години в България са под най-ниското ниво на компетентност по литература например и процентът е два пъти по-голям от средния за ЕС. Докладът на Световната банка припомня и последните международни изследвания за средните училища по света - PISA и TIMSS, които съдържаха "притеснителни данни за западане на ключовите умения" на българските ученици.

Основната препоръка в документа е да се изработи ясна стратегия за децентрализация на средните училища. Това може да стане чрез въвеждането на делегираните бюджети, което на този етап се прави експериментално само в някои общини. Препоръчваме да се следва моделът, при който средните училища имат автономия, посочват експертите.

Другата ключова препоръка е да се повиши квалификацията на учителите в гимназиите. Качествените учители са решаващият фактор за повишаване и на образователното равнище на учениците, но този въпрос едва сега започва да привлича вниманието в България, се казва още в документа.

В доклада се отчита, че макар през последните години в България да се увеличава броят на младежите между 16 и 18 години, които завършват училище, тя доста изостава по този показател от страните в Европа. Основната причина за тревожната тенденция е големият брой на деца от социални и етнически малцинства, които отпадат по-рано от училище. Препоръката е да има специални програми за тези групи. България остава след страни като Полша, Унгария и дори Румъния.

Необходимо е да се оптимизира мрежата на средното образование и ресурсите трябва да се използват по-адекватно, препоръчват от банката. Има ясни знаци, че системата е "пренаселена" с хора и сгради. Съотношението между ученици и учители в България е много по-неблагоприятно от другите страни и то се отразява зле на знанията на децата. Инфраструктурата и прекалено многото педагози трябва незабавно да се намалят, защото самите деца непрекъснато намаляват, се казва в доклада. Това обаче е въпрос на политическа воля. Като начало според банката правителството заедно с регионалните и общинските структури трябва да изготви стратегия, по която да закрие някои училища.

Общият извод за университетското образование е сходен с този за средното - не отговаря на нуждите на пазара. И според Световната банка, както и според други международни институции, има сериозно разминаване между това, което се учи в България и в Европа. Ако 41 на сто от българските студенти следват социални, икономически или правни науки, процентът в ЕС е 34. В същото време математика и информационни технологии учат едва 5 на сто от студентите в България, докато техните колеги са 11 на сто в ЕС и над 15 на сто във Великобритания и Ирландия. В България няма информация за това какви специалисти ще се търсят през следващите години на пазара на труда. В същото време държавата сама определя бройките на младежите, които ще се приемат в университетите по различните специалности. Механизмът на финансиране по никакъв начин не поощрява висшите учебни заведения да са по-атрактивни на образователния пазар, казват авторите на анализа. Критиката е насочена и към начина на управление на университетите, които от прекалена автономност не чуват публичния интерес. Препоръките са да има по-голямо сътрудничество между университетите, бизнеса и държавата в определянето на специалностите и тяхното съдържание. Също така трябва да може да се подписват договори между фирмите и университетите, което ще осигури допълнително финансиране за образователните институции.

Както при средното, така и при висшето образование страната изостава по броя на учещите като част от всички младежи. За разлика от държавните университети частните са увеличили с 50 на сто местата за прием от 1997 г. досега. За да се върви напред, България трябва да преосмисли политиката си към частните университети и да засили както количеството, така и качеството.

Заключението на експертите е, че България е прекалено малка за големия брой на университетите - над 50. Едва седем висши училища имат над 10 хил. студенти, а близо 20 от тях обучават по-малко от 1000 младежи. Тенденцията, която Световната банка препоръчва да се следва, е ясна - сливане, сътрудничество и обединяване.