С влизането в сила на 10 юни тази година новият Закон за защита на потребителите (ЗЗП) значително ще детайлизира правилата относно отговорността на продавачите за несъответствие на предлаганите от тях стоки с договорените или разумно очакваните от потребителя употреба и характеристики, относно гаранциите за потребителски стоки и рекламациите, съдържащи се в сега действащия Закон за защита на потребителите, и за правилата за търговия (ЗЗППТ).

 

Отговорност на продавачите по закон и търговска гаранция

 

Продавачите отговарят за всяка липса на съответствие на продадената потребителска стока с договора за продажба, дори да не са знаели за несъответствието. Законът доразвива съществуващото и сега разграничение на отговорността на продавача, следваща пряко от закона, която се реализира независимо от това дали при продажбата на стоката е била предоставена гаранция и отговорността, която се основа на т.нар. търговска гаранция, предоставена от продавача или производителя.

Съгласно ЗЗП се счита, че дадена стока съответства на договора за продажба, когато:

(а) притежава характеристиките, договорени от продавача и потребителя, и е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид

(б) отговаря на мострата или образеца, представени от продавача

(в) е годна за специална употреба от потребителя, ако такава е изрично договорена между продавача и потребителя в договора

(г) притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква с оглед на естеството на стоката и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя и/или вносителя в реклама или на етикета на стоката

Във всички останали случаи се счита, че дадената стока не съответства на договореното между продавача и потребителя и отговорността на продавача може да бъде ангажирана. Продавачът отговаря и за

 

несъответствия, дължащи се на неправилно монтиране

 

или инсталиране на стоката от него или на негова отговорност, както и когато стоката е монтирана или инсталирана от потребителя, но несъответствието се дължи на неправилни указания за монтаж или инсталация. За целите на ЗЗП продавачите са лица, които в рамките на своята професионална или търговска дейност продават потребителски стоки на потребители въз основа на договор за продажба.

Отговорността на продавача не може да бъде ангажирана, ако той докаже, че:

(а) при сключването на договора потребителят е знаел или не е могъл да не знае за несъответствието (в случай че има споразумение, в което потребителят заявява, че знае за липсата на съответствие, то трябва изрично да посочва естеството на несъответствието, в противен случай по силата на закона то е нищожно и не може да послужи в защита на продавача) или

(б) несъответствието се дължи на материали, предоставени от потребителя

Продавачът няма да бъде обвързан с публичните изявления на производителя относно характеристиките на потребителската стока, ако докаже, че:

(а) не е знаел и не е могъл да знае за направените публични изявления или

(б) те са били коригирани в момента на сключването на договора или

(в) решението на потребителя за купуване на стоката не е било повлияно от публичните изявления.

Несъответствието с договореното между продавача и потребителя трябва да съществува при доставянето на стоката и

 

да се е проявило до две години от датата на доставката

 

Наред с това ЗЗП въвежда оборимо предположение, че всяко несъответствие на стоката с договора за продажба, което се прояви до шест месеца след доставянето на стоката, е съществувало при доставката. Предвиденият двегодишен срок, в който може да бъде търсена отговорност от продавача за стока, несъответстваща на договора за продажба, представлява нововъведение в българското право за защита на потребителите. Сроковете, предвидени в действащия ЗЗППТ, са значително по-кратки. Понастоящем правото на рекламация за липси и явни дефекти може да бъде упражнено в срок от три дни след купуването на стоката, а за скрити дефекти и несъответствие с обявения размер или търговска марка - незабавно при откриването им, но не по-късно от изтичането на срока на гаранцията, когато такава е предоставена. Така действащият закон позволява на продавачите да ограничават срока на отговорността си за несъответствия на продаваните от тях стоки с договореното чрез посочване на по-кратък гаранционен срок (т.е. срок на отговорност) в писмената гаранционна карта към договора за продажба, когато такава се издава.

Наред с отговорността на продавача за несъответствия, следваща директно от закона, продавачът или производителят могат допълнително да предоставят и т.нар. търговска гаранция на потребителя, като едностранно писмено се задължат да възстановят платената цена, да заменят или да поправят стоката или да положат други грижи за нея, без това да е свързано с разходи за потребителя. С други думи, потребителят може винаги да предяви предвидената от ЗЗП рекламация срещу продавача, дори когато производителят не е предоставил търговска гаранция. Съответно рекламация срещу производителя може да се предяви единствено ако същият е предоставил търговска гаранция. Документът, съдържащ търговската гаранция, задължително трябва да описва предмета и обхвата на търговската гаранция, нейния срок, териториален обхват, името и адреса на лицето, предоставящо гаранцията.

 

Рекламации

 

При всяко несъответствие на стоката с договора за продажба, включително за стоки втора употреба, потребителите имат право да предявяват рекламации и да поискат от продавача по техен избор извършване на ремонт на стоката или замяната й с друга, освен ако това е невъзможно. Избраният начин на обезщетение трябва да бъде “пропорционален”, в смисъл, че не трябва да налага разходи на продавача, които в сравнение с другия начин са “неразумни” предвид стойността на стоката, значимостта на несъответствието и възможността да бъде предложен другия начин, ако не е свързан със значителни неудобства за потребителя. Продавачът е длъжен да приведе стоката в съответствие с договора за продажба в срок от един месец от предявяването на рекламацията от потребителя. Замяната на стоката с нова или ремонтирането й трябва да бъдат безплатни за потребителя.

След изтичане на едномесечния срок потребителят има право да развали едностранно договора (освен ако несъответствието е незначително: при липсата на законово определение на “незначително” практиката на контролните органи и съдебната практика сама следва да достигне до обективен критерий за преценка на незначителността на несъответствието по смисъла на ЗЗП) и да поиска да му бъде възстановена платената сума или да иска намаляване на цената. Продавачът може да избегне възстановяването на платената сума или намаляването на цената, ако се съгласи да замени стоката с нова или да я поправи в рамките на един месец от предявяването на рекламацията. Тази разпоредба ненужно повтаря цитираната по-горе разпоредба на ЗЗП, съгласно която продавачът следва да замени стоката с нова или да я ремонтира в едномесечен срок от предявяването на рекламацията. Ако в този срок продавачът пропусне да изпълни задължението си да замени или ремонтира стоката и потребителят упражни правото си да поиска възстановяване на платената сума или намаляване на цената, следва да се приеме, че правото на продавача да предложи замяна или ремонт на стоката се погасява в същия този едномесечен срок и той задължително трябва да изпълни избраното от потребителя възстановяване на платената сума или намаляване на цената.

Продавачът, който е отстранил несъответствието на стоката, като е обезщетил потребителя за своя сметка,

има право на иск за обезщетение за претърпените вреди

срещу лицето, причинило несъответствието, ако се намира в пряка или косвена договорна връзка с него, както и срещу производителя, ако е отговорен за несъответствието на стоката. Тази разпоредба не възпроизвежда достатъчно последователно аналогичното правило на Директива 1999/44 на ЕС относно продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, съгласно която “правото на иск на продавача може да бъде насочено срещу производителя, предишен продавач в същата верига от договори, или всеки друг посредник, когато несъответствието се дължи на тяхно действие или бездействие”. Разпоредбата на ЗЗП дава право на продавача да предяви иск за обезщетение срещу лицето, причинило несъответствието, но пропуска да определи кръга на лицата, които биха могли да се намират в “косвена договорна връзка” с продавача (по смисъла на директивата това са търговците по веригата на реализация на дадена стока - от производителя до търговеца на дребно) и срещу които би бил възможен този иск. При това положение приложими са общите правила на облигационното право, съгласно които договорът обвързва само страните по него. Следователно при липсата на изрично определяне в ЗЗП на кръга лица, намиращи се в косвена договорна връзка с продавача, той следва да може да предяви такъв иск само срещу отговорните лица, с които се намира в пряка договорна връзка, както и срещу производителя по силата на изричното му посочване в ЗЗП.

Правото на рекламация по ЗЗП може да бъде упражнено в срок до две години от доставянето на стоката на потребителя, но не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието с договореното. За сравнение, по действащия ЗЗППТ рекламация за липси и явни дефекти трябва да се предяви в срок от три дни след закупуването на стоката, а за скрити дефекти и несъответствие с обявения размер или търговска марка - незабавно при откриването им, но не по-късно от изтичането на срока на гаранцията, когато такава е предоставена. И двата закона предвиждат, че когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката,

 

срокът на извършените ремонти се прибавя към гаранционния срок

 

Рекламацията на услуги следва да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието. Ако търговецът или производителят са предоставили търговска гаранция, чийто срок надвишава горните срокове за предявяване на рекламации, рекламацията може да бъде предявена срещу задълженото по нея лице до изтичането на срока на гаранцията.

Рекламациите се подават устно или писмено, като и в двата случая потребителят трябва да посочи и предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, евентуално размера на претендираната сума и адрес за контакт. Той трябва да приложи и документите, на които основава претенцията си - касова бележка или фактура, протоколи или други документи и основанието и размера на претенцията. Търговците са длъжни да приемат всяка рекламация, предявена в срок и в рамките на работното време на конкретния търговски обект, откъдето е купена стоката, на адреса на управление на търговеца или на друг адрес, определен в договора или гаранцията, и да я опишат в специално поддържан от тях регистър на предявените рекламации.

Съдържанието на статията не представлява правно становище или правен съвет. Авторът и ”Борислав Боянов & ко.” няма да носят отговорност за предприемането на действия, основаващи се на съдържанието й. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет.

--------------------

* адвокат, адвокатско дружество “Борислав Боянов и ко”, адрес: [email protected]