Ниските възнаграждения се възприемат като най-сериозния недостатък на работата в държавната администрация,  показват данните от изследване на MBMD сред служители от администрация, проведено в периода 8 декември 2005 г. - 6 януари 2006 г. Изследването беше представено на пресконференция в Министерския съвет от Мира Янова от МБМД.

 

Изследването обхваща 922 служители от Народното събрание, Министерския съвет, министерства, държавни и изпълнителни агенции, териториални звена на централната администрация, областни и общински администрации и  представя сравнителен анализ за развитието на администрацията през последните пет години, както и очакванията и нагласите сред служителите относно предстоящите реформи в тази област.

Според една четвърт (26 на сто) от анкетираните политическите назначения са често срещано явление в администрацията, а 59 процента смятат, че това се случва понякога. Наблюдава се негативна промяна спрямо 2000 г., когато подобни мнения са чувствително по-малко - 8 на сто  и 46 на сто. Две трети (65 процента) споделят, че съществува намеса на политическите централи в работата на администрацията, като според 21 процента това влияние е значително. 

Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев отбеляза, че според него, ако през 2000 година 8 на сто от служителите са казали, че има политически елемент в някои от назначенията, а сега този процент е 26 това не означава, че тогава  8 процента от служителите са били назначавани по този критерий, а сега 26 процента. Това са съвсем различни неща, допълни Василев. Според него важно значение за тази оценка играе и времето, в което се прави проучването -  дали това става веднага след избори и сформиране на правителство, както е сега или две-три години след като е бил сформиран кабинетът, както през 2000 година.

Според министър Василев се наблюдават някои положителни промени в държавната администрация за последните няколко години - подобрена е възрастовата структура, както и образователният ценз сред служителите. Професионалните качества и умения са среднай-често посочваните критерии за подбор на кадри, а практиката за публично обявяване на свободните работни места е широко разпространена - 46 на сто  от анкетираните твърдят, че е обичайна за свободните работни места. 

Резултатите от изследването сочат, че 53 на сто от анкетираните имат стабилна мотивация за работа в държавната администрация, като това е най-характерно при по-възрастните служители. По-младите, освен че по-рядко са удовлетворени от работата, значително по-често се ориентират към търсене на друга заетост. 

Мотивацията при кандидатстване за работа в администрацията е свързана с очаквания за сигурност на служебното положение и с перспектива за служебно и професионално развитие. Голяма част от анкетираните служители - 76 на сто  обаче биха избрали работа вчастния сектор при определени условия. Най-често причината за това е по-високото заплащане (59 процента) или привлекателните възможности за по-бързо служебно развитие (23 процента).

По отношение на квалификацията 90 на сто от анкетираните посочват, че имат познания за работа с основни компютърни програми. 80 процента твърдят, че владеят чужд език, като най-разпространени са руският (58 на сто) и английският (52 на сто). Езиковите познания са по-често срещани сред младите служители, отколкото сред по-възрастните - 88 процента  от 18-29 годишните посочват, че владеят някакъв език, като този дял намалява с увеличаването на възрастта и при служителите над 60г. те са 66 на сто. 

Противоречиво е мнението за имиджа на служителите сред населението - половината (50 на сто) от анкетираните смятат, че той е по-скоро отрицателен, а също толкова са на противното мнение. 

Като основни недостатъци в администрацията гражданите виждат бюрократичност (82 на сто), тромавост (72 на сто), и корумпираност (58 на сто).