От следващата година учениците ще могат да учат в интернет. Когато се приберат следобед вкъщи, те ще могат да седнат на компютъра, да влязат в мрежата и да си припомнят урока за строежа на атома, който същия ден са учили в час по химия. След това ще могат с едно кликване на мишката да видят как се разделят и съединяват съставните части на атома.

След като разгледат и прочетат всичко, учениците ще отворят друга страница с тест, който ще им покаже дали са запомнили достатъчно, или има още какво да преговорят. Тестът ще им покаже на какъв процент от въпросите са дали верен отговор. Накрая учениците ще могат да си изберат един от многото линкове към сайтове в интернет, в които има подробна и многостранна информация за атомите, химията и живота като цяло. След като научат урока по химия, учениците ще се захванат и с биологията.

Това е новият проект на Министерството на образованието и науката (МОН), който се разделя на две основни части - създаването на национален образователен портал и качването на учебните електронни курсове след осми клас по всички предмети в интернет. Това не са учебници, а електронни учебни помагала, които са допълнение към книгите, побърза да обясни образователният министър Даниел Вълчев при представянето на проекта. Целта на инициативата е проста - да се използват новите технологии, за да може децата да учат по по-интересен начин, всички да имат достъп до еднакъв вид информация и да актуализират непрекъснато знанията си. Новите технологии налагат нов вид взаимоотношения между учениците и учителите, при което в много от случаите децата знаят повече от възрастните, каза Вълчев.

Порталът трябва да е готов до края на юни, а през февруари е планирано да има пробен вариант. Проектът за неговото изготвяне спечели консорциумът между "Сиела" и "Лекс.бг" - "Лексис". До портала ще има достъп от всеки един компютър, независимо дали е в училище, вкъщи или някъде другаде. Той ще бъде на български език и информацията в него на всички нива ще се актуализира постоянно.

В портала ще се влиза на различните нива според акаунта на потребителя, съответно от администраторите на МОН, учителите, учениците и външните потребители. Страницата ще съдържа всички електронни курсове за гимназията, а също така и търсачки, форум, нормативна база, тестове и информация от медиите, която ще се обновява всеки ден.

Електронните курсове имат за цел да направят ученето по-интересно. Те ще изглеждат като обикновена страница в интернет с множество препратки.

Темите са разделени според учебната програма по предмети за всеки клас. Кликвайки върху една тема, ученикът може да прочете цялото учебно съдържание. В текста са вплетени линкове, които отвеждат до други свързани страници с допълнително информация, илюстрации и др. Към текстовете ще има графики, таблици, изображения, статистики и т.н. Друга секция ще съдържа например въпроси и отговори за самопроверка. В някои от предложените варианти за електронно съдържание на издателството "Просвета" например има секция за любознателните, където има още информация по темата. Отделно към всеки един от уроците има изредени линкове в интернет, които са свързани тематично с него.

Съдържанието на отделните електронни курсове се съставя от издателствата, които преди това са спечелили обявения от МОН конкурс. Така всеки авторски колектив трябва да се съобразява със зададените критерии и може да слага и допълнителни елементи към курсовете. В уроците на "Сиела" например има рубрика "Портрети", която съдържа информация и снимка на видни учени, исторически личности и други значими фигури от обществения живот. Към някои от уроците може да има и видеоматериали, клипове и звуково озвучение.

Досега екипът на МОН е избрал фирми за изготвянето на 18 от електронните курсове, но за останалите 12 конкурсът в момента е спрян. Бюджетът на всеки един от тях е между 18 и 20 хил. лв. С парите МОН откупува авторските права на учебниците, за да може достъпът в интернет до тях да е безплатен.

Засега съдържанието на курсовете в интернет се различава от съдържанието на учебниците.

Електронният учебник в момента не е достатъчен, за да се усвои урокът, то е само помощно средство, обясни и управителят на "Просвета" Йонко Йончев, които правят четири от курсовете. Според мен трябва да се върви постепенно към уеднаквяване на текстовете и на темите, обясни пък просветният министър.

Тук е и първият момент, в който се сблъскват намеренията и интересите на МОН и на издателите. Качвайки всичко в интернет, издателите на учебници на практика ще изгубят сериозна част от бизнеса си.

В момента всяка година се обявяват конкурси за нови учебници или за допечатка на старите.

Инициативата на МОН е добра, но има още много въпроси, които трябва да се решат, обясни Георги Пройков от "Сиела", който отговаря за проекта за създаването на портала. Така например министерството трябва да назначи отговорни администратори, които да актуализират портала и съдържанието в него, а от друга страна, да контролират информацията, която се качва в него. Порталът ще е достъпен за деца, а в същото време има опасност в него да се публикува недопустима информация.

Също така не е решен въпросът с поддръжката на портала в бъдеще. Според договора с авторите те имат ангажимента да се грижат за портала за една година. След това работата ще се поеме или от екип на МОН, или ще се избере нова компания. Засега не сме правили изчисления колко ще струва само поддръжката на портала, обясниха от "Сиела".

Освен за актуализацията на портала обаче трябва да се предвидят средства и за промяната на всеки учебен курс. МОН купува авторските права за съдържанието, което получава в момента. След това обаче всяка промяна трябва да се плаща. А образователният министър Вълчев вече обяви, че готви преподреждането на учебното съдържание по всички предмети след четвърти клас.

Промяната ще включва не само разместване на теми и уроци в книжните учебници, но и актуализиране на съдържанието. За да изпълни намерението си да има синхрон между хартиените и електронните учебници обаче, министърът трябва скоро да обяви конкурс за новите електронни курсове. В противен случай уроците в интернет ще са копие на старите книги, които децата четат с досада, защото съдържанието в тях е писано преди десет години. Единствената разлика ще е, че имат повече картинки.

Порталът може да се използва от 1 млн. потребители, но дали всички ще имат компютър, от който да влизат в портала, е въпросът, който родителите и учителите често си задават. Най-важното за електронните учебници е да могат да са използват в училище и в домашна атмосфера и това е още едно условие, което може да провали иначе добрата идея на МОН. Ситуацията в момента е, че в училищата има по един компютърен кабинет средно с по десет компютри.

Последните проучвания на "Витоша рисърч" за достъпа до интернет пък показват, че такъв имат малко над 20 на сто от българите. От друга страна, по данни на МОН в момента до интернет имат достъп малко над 35 на сто от училищата в страната, а до края на годината те би трябвало да станат 90 на сто. Всички тези данни показват обаче, че до елекронните учебници ще имат една съвсем малка част от децата, и то предимно тези в големите градове. А от интернет и електронни уроци имат по-голяма нужда децата в малките населени места и селата, които и без друго изостават от новите технологии и промените в живота.

Друга идея за приложението на електронните курсове е те да се използват от учителите в клас. Това на практика не може да стане, при положение че в училище има компютърни кабинети, а няма по един компютър в стая. Проблем е и това, че малка част от учителите имат нужната квалификация да използват интернет, и да си помагат с електронното съдържание при преподаването. Не е тайна, че програмата за обучение на учителите да работят с компютри среща затруднения, призна и самият министър Даниел Вълчев.