Инспекции или лов на вещици в шивашките предприятия
Нелепа смърт на две сестри - работнички в дупнишкото предприятие "Еврошуз", провокира масирани проверки за условията на труд в предприятия от леката промишленост, активизира областни управители и кметове, вдигна на крак синдикалисти. Те пък, подтиквани от държавата, разгърнаха кампания срещу "работодателите изедници" (по формулировката на "Подкрепа"). Изпълнителният директор на Главната инспекция по труда Тотю Младенов нарече публично идиоти онези шефове на предприятия от сивия сектор, които грубо нарушават закона. Извадена от контекста, квалификацията обиди работодателите, които с основание възприеха инспекционната кампания като лов на вещици.
Представители на много компании от текстилната, шивашката и обувната промишленост възнегодуваха главно от това, че всички са поставени под общ знаменател. Професионалистите от бранша обясниха, че не е коректно и дори е обидно да се смята, че всички работодатели не осигуряват безопасни условия на труд на служителите си. Голяма част от компаниите в сектора инвестират в материалните активи и непрекъснато подобряват средата, в която служителите им работят. Подобен подход е лош пример и вреди на една от най-големите индустрии, каза председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекла и текстил Петко Шишков. Браншът дава работа на 180 хил. човека и не може да се смята, че всички работници са безгласни шивачи, които нямат никакви права, обясни той. Законите трябва да се спазват, а контролните органи трябва да си вършат работата постоянно, а не да организират медийни атаки, каза още той.
Представителите на бранша не отричат, че има фирми, в които условията на работа не са добри. Има колеги, които наемат стари помещения и купуват амортизирана техника, на която служителите им трябва да работят. Браншовиците признават, че извънредният труд през уикенда не е изключение. Масова практика било при по-голяма или спешна поръчка да се обявява работа по желание, като надницата се плаща на ръка в края на деня извън заплатата. Тъй като на хората им трябват допълнителни доходи, и то веднага, работниците се отзовават, каза председателят на Браншовия съюз на кожарската, кожухарската, обувна и галантерийна промишленост Соня Петкова. Винаги обаче се издавала заповед за извънредния труд.
Много фирми инвестират в производството си и се грижат за персонала си, каза мениджърът на фирмата за облекла "Лина 07" Владимир Иванов, която изнася цялата си продукция за европейския пазар. По думите му има два вида компании, които не бива да се третират еднакво. Едните не влагат никакви пари в производството си за разлика от другите, които работят на кредит и непрекъснато подобряват качеството на труд. Трябва да се прави разликата, категоричен е Иванов. Той обясни, че осигурява безплатен транспорт и храна на персонала си, за да може служителите му да са доволни и да не напускат работа.
Обидно е всички фирми да се третират по еднакъв начин, възпротиви се и собственикът на русенската фирма за облекла "Маркам" Камен Обрешков. "Когато се търси лошото, то винаги се намира. Не се виждат обаче добрите практики във фирмите", каза още той. Подобна е позицията и на единия от собствениците на "Диел" - Лъчезар Главинов. Той разказа, че в тяхната фабрика непрекъснато се правят освежителни ремонти, за да може служителите да работят в по-приятна атмосфера. Компанията осигурява и различни работни облекла според температурите в различните сезони.
Свидетелство за вниманието на работодателите към служителите са възможностите за обучение и подобряване на квалификацията. Някои фирми имат дори съвместни програми за обучение с местните средни училища. Лъчезар Главинов от "Диел" разказа, че компанията осигурява практика на учениците от гимназията по текстил в района на фабриката и след това голяма част от завършилите ученици отиват на работа в "Диел". Има и младежи, които учат в университет, и след това се връщат във фабриката, където може да се развиват професионално. За доказателство Главинов посочи, че единият от мениджърите в шивашкото предприятие е жена на 25 години, която е била шивачка, а след това се е обучила и издигнала в йерархията.
"Не може държавата да си затваря очите за нелегалния внос, за укриването на данъци, за което сигнализираме от години, а сега изведнъж българските работодатели да се окажат единствените виновници", коментира Соня Петкова. Браншовите съюзи са поискали среща с министър-председателя Сергей Станишев и министъра на труда Емилия Масларова, за да обсъдят по същество проблема. Факт е, че 80% от всички български предприятия, не само в шивашката и обувната промишленост, водят работниците на минимална работна заплата, а доплащат на ръка, но масовостта на явлението подсказва, че проблемът е макроикономически", каза Петкова.
Тя припомни, че от години отрасълът е подложен на нелоялната конкуренция на нелегален внос от Изток, стоката се декларира на занижени цени, не се плащат мита, данъци. Това подбива цените на вътрешния пазар и работещите на светло фирми едва свързват двата края. За всичко това държавата е била предупреждавана многократно, но направеното за пресичане на нелегалните канали е нищожно, посочи Петкова. Тя припомни за настояването на няколко браншови съюза да се въведе всеобща регистрация по ДДС. В парламентарната комисия ни казаха да потърпим още една година до членството в ЕС, коментира тя.
Главна инспекция по труда е издала през миналата година 65 хиляди безплатни консултации и още 200 хиляди преписания на работодателите. Според шефа й Тотю Младенов целта на проверките е превенцията и подобряването на работната среда, а не непременно да бъде хванат някой нарушител. Затова графикът на инспекциите се обявява предварително, а преди да се налагат санкции, се дават предписанията.
Според анализи на проверяващите условията на труд в шивашкия и обувния бранш са се подобрили значително през последните четири-пет години. Отбелязва се, че повечето фирми са сключили договори със служби по трудова медицина, но не навсякъде е имало утвърдена от работодателя програма с планирани мерки за отстраняване на риска. Има пропуски при осъществяването на задължителните профилактични прегледи и ползването на лични предпазни средства. Най-големи са нарушенията при полагането и отчитането на извънредния труд и осигуряването на междуседмична почивка, сочи анализ за състоянието на отрасъла в Благоевградско и на фирмите с чуждестранни инвеститори.
Причината е, че ушиването на облекла на ишлеме е услуга по международен договор, който предвижда санкции при промяна на сроковете, отбелязват трудовите инспектори. Поради зависимостта от поръчките производството е неритмично и периоди на извънреден труд се редуват с престои по вина на работодателя. Те пък често се оформят като неплатен отпуск. Същевременно ГИТ отбелязва голям напредък при сключването на трудовите договори, особено след въвеждането на задължителната им регистрация в НОИ.
Изпълнителният директор на Главна инспекция по труда Тотю Младенов:
Ние сме арбитърът между труда и капитала
Г-н Младенов, защо обидихте работодателите?
- Това е пълна инсинуация и още в понеделник ще изпратя писмо до работодателските организации, в което ще го изясня. Коментирах само факта, че в България има хора, които се занимават с бизнес, но системно не плащат заплати и осигуровки, някога повече от 5 месеца. Същевременно същите тези хора карат работниците да се трудят извънредно между 10 и 16 часа дневно в нехигиенични условия. Те продължават да вършат същото дори след като сме им дали предписание и съставили актове. Аз не смятам, че тези хора са работодатели. Това са системни нарушители, към които трябва да се приложи цялата строгост на закона. Инспекцията не взима страна, а се старае да бъде арбитър във взаимоотношенията между труда и капитала.
Как ще разсеете съмненията, че предприетата този месец кампания е "лов на вещици"?
- Кампанията започна от областните управи, където бяха свикани местните съвети по условия на труд. В тях членуват и работодателите, и синдикатите. Заедно с инспекцията те трябваше да набележат мерки срещу фирми, които системно нарушават трудовото законодателство, и там да станат проверките.
Често ли получавате сигнали от работодатели за нелоялни конкуренти?
- За съжаление твърде рядко. През миналата година подписахме споразумение за сътрудничество с Българската строителна камара. От съюза на мелничарите също веднъж ни изпратиха списък с фирми, които според тях са нарушители, но друг такъв сигнал не мога да си спомня. Само през миналата година сме дали над 250 хил. безплатни препоръки по предприятия какво и как да се подобри. След всяка кампания предоставяме резултатите както на синдикатите, така и на браншовите организации, за да видят къде са пропуските и как да ги отстранят.
Какви са предложенията на ГИТ, за да бъдат проверките по-ефективни?
- Предлагаме с промени в Кодекса на труда да се въведе имуществена санкция за собственика на предприятието нарушител. Сега административните наказания са индивидуални и се налагат на управителя и длъжностите лица. Ако глобяваме и собственика, той ще търси по-голяма отговорност от тези, които управляват бизнеса му.