Онкодиспансерите в страната могат да получат нов статут и да станат специализирани болници. Промените ще се обсъждат днес на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване. Причините са не дотам ефективните механизми, по които те се финансират в момента, обясни доц. Страшимир Каранов, национален консултант по онкология.

Общо 13 са онкодиспансерите. В момента те са лечебни заведения с особен статут, тъй като съчетават няколко функции. Специалистите в тях трябва не само да лекуват пациентите, но активно да издирват болните хора, да ги диагностицират и наблюдават. За тези дейности те получават държавна субсидия от Министерството на здравеопазването, която се разпределя от общините, скъпоструващи лекарства за химиотерапия и пари от здравната каса по клинични пътеки. Проблемът е, че средствата не покриват всички дейности, които медиците правят.

Това засяга най-вече онкодиспансерите, тъй като в тях се извършва най-голяма лечебна дейност, обясни доц. Каранов. При наблюдението на пациентите медиците извършват процедури, които сега никой не плаща. Този проблем ще се задълбочава, тъй като се прехвърлят все повече функции на личните лекари, с които те се справят по-трудно и затова пациентите отиват при специалистите в диспансерите, смята Каранов. Според него това може да се промени с превръщането на тези лечебни в болници.

Пациентите и онколозите обаче имат съмнения за обсъжданите промени. "Ако се промени статутът на диспансерите, има опасност и други болници да започнат да лекуват тези пациенти. Така лечението им ще се осъществява на различни места и може да се понижи качеството му", опасява се Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

Превръщането на диспансерите в специализирани болници не е достатъчно, трябва да се запазят сегашните функции по издирване, наблюдение и поддържането на регистър с пациентите, каза доц. Антоанета Томова от пловдивския онкодиспансер. За тази цел трябва да се запазят диагностично-консултативните блокове. Ако това не се направи, никой няма да знае броя на пациентите, нито състоянието им и те ще са обречени на още по-голям геноцид, твърди Томова.

Лекарите настояват да се въведе и клинична пътека за химиотерапия на солидните тумори. В момента такава няма, а това е основното лечение в диспансерите и оттам идват най-големите загуби. Здравната каса плаща само за лъчетерапията и операциите. За химиотерапия субсидията е по 30 лв. за не повече от три дни. Отделно здравното ведомство осигурява нужните лекарства, засега обаче те все не стигат. Ако диспансерите се превърнат в болници, лекарите настояват да се запази и държавната им субсидия, тъй като без нея няма да могат да покриват разходите си за ток, вода, заплати и т.н. За тази година пловдивският диспансер трябва да получи 4 млн. лв. Тези пари са разчетени върху 9 хил. преминали болни, въпреки че през миналата година те са били 14 хил., каза доц. Томова.