Ректорите искат университетите да имат по-голяма автономия и да определят сами броя на студентите, таксите за обучение и учебните програми, а ролята на държавата да се ограничи. Новите идеи са заложени в проектозакон за висшето образование, който беше обсъден на заседанието в четвъртък на Съвета на ректорите и ще бъде представен на депутатите. Просветното министерство пък подготвя стратегия за висшето образование, съдържанието на която все още е неизвестно.

Ректорите смятат, че всяко висше училище трябва само да определя структурата, вътрешната организация и академичния си състав. Друго искане е академичните ръководства самостоятелно да решават колко студенти да приемат и какви такси за обучение да въведат. В същото време университетите ще разчитат и на държавната субсидия, която им се отпуска всяка година.

Проектът беше обсъден с председателя на ресорната парламентарна комисия Лютви Местан. Така или иначе се готви нов закон и е добре и вие да имате предложения за него, обърна се той към професорите. "Може да се стигне депутатите да припознаят вашия продукт и това би било идеално", каза той.

В проекта на ректорите ролята на министерството на образованието е сведена до това да разработва законите и наредбите, да следи за тяхното спазване и да поддържа информационната система на висшето образование. Предлага се създаването на Съвет за висше образование и наука, в който ще има представители на държавата, университетите и работодателите. В европейските страни нито едно решение на образователното министерство не може да се приеме, без да е съгласувано с този съвет, обясни ректорът на Русенския университет доц. Марко Тодоров, който е ръководител на групата, разработила проектозакона.

Университетските шефове се обявяват за ограничаване на ролята на Националната агенция по оценяване и акредитация - да дава периодична институционална акредитация, а програмната да се прави само при разкриването на нови специалности.

Друго предложение е всяко висше училище да създаде университетско настоятелство с представители на държавата и на работодателите. Предвижда се то да има контролираща функция и да отговаря за финансовите въпроси. Академичният съвет ще се занимава с учебните и научните въпроси. Какви и колко факултети и катедри да има ще определя самият университет, е записано в проекта.

Ректорите предлагат да се запази сегашният принцип на финансиране, при който държавата дава пари според броя на студентите и специалностите, в които се обучават. Те не са съгласни с лансираната преди време идея да се въведе ваучерната система, при която "парите следват студента".