Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО) да преминат на подчинение на правителството - около това становище се обединиха в сряда членовете на парламентарната вътрешна комисия, съобщи шефът на комисията Николай Свинаров. От комисията ще настояват предложението им да залегне в законопроекти за дейността на двете служби, които кабинетът да изготви до септември. Сега дейността на НРС и НСО се урежда от Закона за отбраната. Двете служби са формално на подчинение на президента, но практически контрол върху тях упражняват едновременно държавният глава и изпълнителната власт.

На вчерашното заседание на комисията, на което депутатите изслушаха началника на НСО ген. Румен Миланов и зам.-шефа на НРС ген. Людмил Ангелов, е било решено премиерът Сергей Станишев да получи препис от дискусията, който да послужи при подготовката на законопроектите. Идеята ни е НРС и НСО да са под контрола на кабинета, но президентът да си запази правото да назначава ръководителите им по предложение на Министерския съвет, обясни Свинаров. Той посочи, че септември е разумният срок за изготвянето на законопроектите. По думите му Миланов и Ангелов също са се съгласили службите да са под контрола на правителството.

"Сега никой не може да каже къде са службите - те се управляват по указ на Държавния съвет от 1990 г. и по вътрешни правила, което е недопустимо", каза Николай Свинаров. По думите му, когато НРС и НСО преминат под "шапката" на правителството, ще има възможност върху тях да бъде упражняван и парламентарен контрол. Дискусията за статута на разузнаването и службата за охрана се води отдавна. Предишното мнозинство дори готвеше законопроект, който предвиждаше всички специални служби да бъдат обединени под "шапката" на агенция към правителството. Президентът Георги Първанов често апелира за уреждане статута на службите, без обаче да коментира дали те трябва да са подчинени на кабинета.

------

ПОВИШАВАНЕ НА ВЪЗРАСТТА ЗА ПЕНСИЯ НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ предвиждат промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които в сряда  парламентът обсъди на второ четене. Текстът гласи, че се повишава пределната възраст за изпълнение на кадрова военна служба в Националната разузнавателна служба. Мотивите са, че по този начин ще се даде възможност на службата да използва потенциала на най-опитните и квалифицирани разузнавачи. Преди две години възрастта за пенсиониране на кадровите военни беше намалена. Неофициално тогава депутати коментираха, че целта е службите да се изчистят от възпитаници на съветската школа и да се отвори път на млади специалисти.