Парламентът реши България да има постоянни представители в Интерпарламентарната асамблея по православие, въпреки че според българското разузнаване чрез нея Русия си купува влияние. В секретен доклад на Националната разузнавателна служба (НРС), поискан от председателя на парламентарната комисия по вероизповедания Огнян Герджиков (НДСВ), се посочва, че тази организация създава рискове за националната сигурност, тъй като обслужва интересите на Москва, заявиха по време на тричасовите дебати от ДСБ.

Герджиков обясни, че е имал сведения за "нечисти неща", още докато е бил председател на 39-ото Народно събрание и това е била причината да откаже България да плаща членски внос в асамблеята. Нееднократно тогава ни приканваха да се включим, но направих всичко възможно да огранича причастността ни, добави той. По думите му, след като среди в сегашното управление повдигнали отново въпроса, той поискал доклад от НРС, за да излязат нещата наяве. С документа запознал заместниците си - Ахмед Юсеин (ДПС) и Николай Михайлов (ДСБ). Тримата решили, че докладът трябва да бъде разгледан от ръководството на парламента и комисиите по външна политика и по вътрешна сигурност. Придвижването на документа било умишлено забавено според депутати. От ДСБ обвиниха за това представители на левицата.

И в сряда по време на дебатите Юсеин и Михайлов поискаха ръководството на Народното събрание да се запознае с доклада на разузнаването, като представителят на ДПС заяви, че в документа има смущаващи информации. Самият Герджиков пък не беше в парламента. Той обясни, че е предупредил, че не желае да участва в дискусия и гласуване по казуса.

Основното в доклада е, че фондът към асамблеята не е нищо друго освен пари, геополитика, бизнес интереси на различни равнища на легалност в България, заяви Михайлов. Депутати посочиха, че в документа като финансов участник във фонда е споменат убитият собственик на "МG корпорация" Илия Павлов. Те припомниха, че през 2002 г. по негова инициатива президентът Георги Първанов беше награден с премия от фонда "За изключителен принос в постигане на единството на православните народи".

Няма велика сила, която да не си осигурява влияние чрез международни организации, репликира Татяна Дончева от левицата. Това не означавало, че България ще обслужва чужди интереси. Нима сме толкова задръстени, че гледаме на Русия като на враг, заяви пък лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Опасна за националната сигурност е турцизацията, не православието, добави той и поиска формацията да има пратеник в асамблеята.

Със 117 гласа "за" депутатите решиха да изпратят в организацията Пламен Славов от левицата, Йордан Цонев от ДПС, Кръстанка Шаклиян от НДСВ и Борислав Китов от БНС. Срещу решението бяха 25 от ОДС и ДСБ и двама царисти, а "Атака" не участва. Така беше прекратена практиката от две Народни събрания България да няма постоянни представители в асамблеята, а да изпраща само наблюдатели. Все още не е ясно каква ще е вноската на страната, каза Йордан Цонев. Гърция и Русия давали по 200 хил. евро годишно.

Интерпарламентарна асамблея по православие е учредена през 1992 г. в Гърция, а от 1995 г. в Москва е създаден неправителственият Международен обществен фонд за единство на православните народи. Заявената от руската организация цел е подпомагане на асамблеята, на Руската православна църква, както и другите църкви за единството на православните народи. През 1998 г. в София се открива представителство на фонда, ръководено от Елисавета Миленова, бивш депутат от левицата. Преди няколко години пред медиите тя обясни, че към попечителя на международния фонд е изграден съвет, в който членуват представители на бизнеса и политиката на Русия. По думите й това са ръководителите на "Газпром", "Лукойл", "Интеррос", "Сургутнефтгаз" . Българското представителство пък се финансирало от спонсори са "Лукойл - България", "Топенерджи", "MG корпорация", "Юпитер" и "Овергаз".