Под натиска на бизнеса Съветът за икономически растеж в петък реши да се създаде работна група, която да предложи как да се промени чл.53 от Закона за защита на потребителите, забраняващ авансовото разплащане при онлайн търговията. Представителите на бизнес организациите обаче коментираха по-скоро скептично "пробива" заради твърдата позиция на министерството в защита на сегашния текст, който според тях пречи за развитието на търговията чрез интернет. Не е ясно кога ще се сформира работната група, няма и срок, в който тя да предложи ново решение.

По време на заседанието икономическият министър Румен Овчаров, който председателства съвета, не е изразил позиция. Заместничката му Нина Радева обаче е подкрепила защитниците на потребителите, според които спорният текст в закона не пречи, а дори насърчава електронната търговия. "Бизнесът може да помисли за орган за саморегулация в бранша. Тогава не е невъзможно да се помисли и за промяна в закона. Засега обаче всичко е на ниво идеи", коментира Емил Алексиев, директор на дирекцията за защита на потребителите във ведомството.

Представителите на бизнеса твърдят, че спорният чл. 53 погрешно въвежда в българското законодателство Директива 97/7 на ЕС. "Тя позволява на потребителя да върне стоката и да си получи обратно парите, обаче не забранява авансовото плащане. Незнайно защо в българския закон е записано обратното", коментира изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Евгений Иванов. Забраната спира развитието на онлайн продажбите на български фирми, а в същото време хората могат да пазаруват през интернет от чужбина, където няма такава забрана, каза Иванов. И след петъчната среща той смята, че министерството на икономиката подкрепя противоположната позиция и трудно би склонило за промени.

"Знам, че спъва търговията, но е в интерес на потребителя", опонира Богомил Николов от Националната асоциация на потребителите. Според него може да се постигне баланс, ако се въведат "люти глоби" за търговците, които не връщат парите на недоволен клиент. В момента законът не е предвидил глоба за това и всеки подобен казус трябва да се решава в съда.

"Не сме против да се въведат по-големи санкции за недобросъвестните търговци. Нека обаче не спираме развитието на сектора. На практика принуждаваме онлайн магазините да затварят и след това мислим за последствията. Нека им позволим да стъпят на пазара и в движение да намерим приемлив вариант и за двете страни", предложи Иванов.