Подготвят се по-строги изисквания за самостоятелните колежи. На първо място това ще е броят хабилитирани преподаватели на основен трудов договор, както и материалната база на висшето училище. Това стана ясно след среща на министъра на образованието Даниел Вълчев с ръководството на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА).

Тези от колежите, които получат положителна оценка, ще могат да обучават в образователна степен "професионален бакалавър" вместо в досегашната "специалист по". Вече завършилите колеж автоматично ще станат бакалаври. Промените са залегнали като изменения в Закона за висше образование и до дни ще бъдат обсъдени на първо четене в парламента.

"Оценяването на колежите и висшите училища в момента се извършва по три основни групи критерии - преподавателски състав, научно-изследователска дейност и организацията на учебния процес", обясни председателят на агенцията за акредитация проф. Иван Иванов. "Просто законът в момента има едно изискване за основния трудов договор на преподавателите и НАОА не може да го тълкува произволно", допълни министър Вълчев.

Става дума за десетте самостоятелни колежа, които не са звена към висши училища, заяви Панайотов. По думите му част от останалите 40, които се водят звена към различни университети, вече са получили положителна оценка от агенцията да се преобразуват във филиали или факултети към висши училища. Останалите предстои да преминат акредитация.

Всички колежи, които не отговорят в рамките на една година на определени строги критерии ще бъдат закрити, заяви Вълчев. Прогнозата на министъра е, че

През миналата година Вълчев предаде на прокуратурата списък с 22 незаконни висши училища и колежи-фантоми, които не отговарят на държавните критерии. Малка част от тях бяха закрити, а срещу другите проверките продължават.

"Досега теорeтично беше възможно един колеж да получи акредитация и да обучава студенти, дори да няма определения брой преподаватели на основен трудов договор, защото е отговорил на останалите критерии", обясни министърът. Плановете са със засилените критерии да се сложи край на така наречените "летящи преподаватели", които по документи четат лекции в няколко университета в различни краища на страната.

Професионалните бакалаври ще имат правото да продължават да учат в магистърска степен, но само по направлението, което са завършили. За тях магистратурата ще е задължително две години. На университетите пък ще се даде възможността сами да преценят в три или четири-годишни курсове ще обучават бакалаври.

"Трябва да спрем практиката на висшите училища да се дава акредитация на чисто исторически принцип или заради познанството на някои ректори с министъра", коментира Вълчев. Затова са предвидени санкции за висшите училища, които понижат качеството на обучение или превишат капацитета си за обучаване на студенти, добави той. Например ще им бъде намалявана държавната субсидия.

В момента с 2500 души е надхвърлилил капацитета си Великотърновският университет, обяви Вълчев. Сериозно са надвишили капацитета си и Шуменския, Варненския свободен, Нов български университет, както и доста от колежите, добави той. За целта плановете са да бъде засилен капацитетът на Агенцията за следакредитационен контрол, която да следи как висшите училища изпълняват критериите, след като са получили вече зелена светлина.

Десет проекта за откриване на висши училища е разгледала НАОА. Одобрила е само един. Това е проектът за създаване на Висше училище по земеделски науки в Добрич. Процедурата предвижда министърът да го внесе за одобрение в Министерския съвет. По думите на Вълчев това "няма да се случи скоро поради натовареността на кабинета".