Всички детектори за метал, използвани на територията на България, ще трябва да бъдат регистрирани пред държавата до две седмици след придобиването им. Това предвиждат текстове от проекта за нов закон за културното наследство, с които "Дневник" разполага. От няколко месеца експерти на Министерството на културата и на Народното събрание заедно със специалисти от професионалната и научната общност работят по текстовете на проекта. Засега групата, чийто ръководител е шефът на парламентарната комисия по културата Нина Чилова, е формулирала общите положения на закона, както и част от разпоредбите, свързани с декларирането, класифицирането, регистрирането и опазването на културното наследство. Предстоят дебатите по най-спорните теми - за статута на частните колекции и за възможностите за отдаване на концесия на паметници на културата.

В момента металдетекторите, използвани често от иманярите, не подлежат на регистрация и тази стъпка в новия проект е една от съществените промени, каза пред "Дневник" Нина Чилова. Тя уточни, че в закона ще бъдат посочени и дейностите, които могат да се извършват с металотърсачи - това ще са археологически проучвания, за които има разрешение от държавата, и строително-ремонтни работи. Целта е да се направи "двойна застраховка", така че наказателна отговорност да се носи както за използването на нерегистрирани апарати, така и за извършване на нерегламентирана дейност, макар и с узаконени детектори, посочи Чилова.

Проектът предвижда промяната в режима за издаване на разрешения за разкопки. Окончателното решение вече ще е на министъра на културата, който ще разполага предварително с експертно становище на специализирания съвет за теренни проучвания. Сега разрешителни се издават от Археологическия институт при БАН. И в момента позволението се съгласува с Министерството на културата, но изпълнителната власт няма окончателната дума. Това е разумният компромис, тъй като имаше и идеи разрешението да се дава еднолично от министерството без становище на научната общност, каза директорът на Археологическия музей проф. Васил Николов. Чилова пък посочи, че практиката във всички европейски страни е археологическите проучвания да са под прякото ръководство на орган на публичната власт. Юристи към работната група също изтъкнали, че е редно държавата да управлява дейностите с археологическото наследство, което според закона е публична държавна собственост.

---

Държавата ще е "предпочитан купувач" при продажбата на национално богатство, предвиждат обсъжданите текстове. Според тях до един месец след получаване на покана държавата ще има изключителното право да реши дали да купи антики, квалифицирани като национално богатство, и едва след това те ще бъдат пускани за обща продажба. Макар още работната група по проекта да не е стигнала до въпроса за частните колекции, засега е сигурно, че те няма да се отнемат, коментираха членове на работната група по проектозакона. Предметите, както и досега, ще трябва да се регистрират, като ще се доказва техният произход и начинът на придобиване.