Парламентарно представените партии, правителството и премиерът продължават да губят обществена подкрепа. На този фон ГЕРБ, макар и все още не с категорично изразена преднина, се очертава като водеща политическа сила. Това показва мониторингът на обществено-политическите нагласи на социологическата агенция "Алфа рисърч" от 22 - 29 юни.

Заявяваните намерения за промени в правителството и водената от управляващите партии политика успяват за момента леко да забавят, но не и да неутрализират нарастващото обществено недоверие. И този процес ще се ускорява, ако топката продължи да се прехвърля между скандалите, враждуващите партийни лагери, ниското електорално участие или слабата мобилизация, а изходът да се търси единствено в партийните и коалиционни баланси. Точно обратното, изборните резултати на 20 май бяха проявление на трайно установената през последните шест месеца силна критичност към работата на кабинета. В резултат през юни правителството и премиерът Станишев добавят нови 6% отрицателни оценки.

Растежът на недоверието се дължи най-вече на неудовлетвореността от политиките в здравеопазването, социалната сфера, образованието, съдебната система, икономиката. Според мнозинството от анкетираните промените в тях са наложителни и не търпят отлагане. Именно липсата на ясни и видими реформи в тези ресори затвърждава мнението на българските граждани, че действията на управляващите след изборите за Европарламент са главно с цел запазване на властови позиции, но не и решаване на проблемите.

Като продължение на регистрираните от "Алфа рисърч" тенденции още преди изборите за евродепутати могат да бъдат разглеждани и актуалните електорални нагласи. ГЕРБ се установява като първа политическа сила с потенциал от 21.1% от общия брой избиратели и аванс от около 3% пред БСП. Тя има относително равномерно присъствие в различните типове населени места, сред хората в активна трудова възраст, високообразованите и високодоходни избиратели.

Общата подкрепа за БСП в края на юни възлиза на 17.5% от всички избиратели, но в значителната си част тя е разколебана и по всяка вероятност партията ще продължи да страда от електорална ерозия.

ДПС се установява като трета политическа сила с твърда подкрепа от 6.8% от всички избиратели и почти равен потенциал с националистите от "Атака" (6.4%).

НДСВ все още успява да запази мобилизираната в евроизборите подкрепа от 3.6%, но подобно на БСП симпатизантите й са силно разколебани от последвалите след извънредния конгрес вътрешни противоречия. За разлика от социалистите, за които доминира мнението, че все пак ще успеят да се справят с партийните си проблеми, мнозинството избиратели смятат, че при НДСВ това е много по-проблематично. Шансът на партията се вижда във възможността повече нейни представители да имат по-активна самостоятелна политическа изява.

Не по-малко разочаровани са и десните симпатизанти. Опитите на ГЕРБ да се идентифицира като новия десен проект все още срещат недоверие особено сред десните избиратели. През юни е налице силна поляризация в оценката за дясното политическо пространство: 48% смятат, че десницата в България е загинала, срещу 40%, които възприемат ГЕРБ като новия десен политически субект. Същевременно потенциалът на СДС е свит до на 2.3%, а на ДСБ - до 0.6% от общия брой избиратели.

Регистрираните през юни политически нагласи обещават драматична и силно конкурентна надпревара на местните избори през есента.