Президентът Георги Първанов е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност, потвърди официално комисията по досиетата, която оповести резултатите от проверката за миналото на президентите и техните екипи. Първанов е вербуван през октомври 1989 г. и е снет от отчет през 1993 г. Псевдонимът му е "Гоце". Освен сегашния държавен глава агентурно минало има вицепрезидентът Атанас Семерджиев (1990 -1992 г.), както и 21 от 130 проверени служители в президентската администрация. От тях петима сега са посланици. Преди дипломатическите си назначения те са били в екипа на Първанов.

В четвъртък президентът се ограничи до припомнянето, че миналата година е изнесъл информация и е коментирал случая "Гоце". В съобщението на прессекретариата му се казва още, че е изискал спешно документите, с които разполага комисията, и те ще бъдат публикувани на сайта на президента, както и че ще поиска материалите за обявените за агенти служители в администрацията му. Вечерта документите бяха качени на сайта на президента.

През юни миналата година, преди президентските избори, Първанов призна, че в архивите на бившата ДС фигурира папка "Гоце", отнасяща се до него, и обясни, че като историк е сътрудничил за написването на мемоарна книга на известен български емигрант, но не е знаел, че работи за разузнаването. Изявлението му дойде месеци след като от дясната опозиция повдигнаха въпроса за агент "Гоце".

Според данните, оповестени от комисията, сред материалите за Първанов има и разходен документ, отчетен от оперативния му работник. "Въпреки че няма документ, удостоверяващ заплащане, аз заявявам, че съм получил еднократен хонорар по тогавашните тарифи за консултантска и редакторска работа, осъществена в продължение на няколко месеца", каза миналата година президентът.

От публикуваното решение на комисията по досиетата се разбра, че не става въпрос само за папка, а президентът е бил агент и е знаел за кого работи, коментираха Атанас Атанасов и Методи Андреев от десницата.

Комисията обяви, че Атанас Семерджиев е бил съдържател на явочна квартира към Трето управление на ДС - военното контраразузнаване, от 1953-1958 г. с псевдоним "Славейчето". Методи Андреев, който ръководеше предишната комисия по досиетата, заяви, че когато тя е проверявала президентите и техните заместници, не е получила данни за него. Семерджиев, който беше вътрешен министър през 1989-1990 г., беше осъден за унищожаване на документи на ДС.

При сегашната проверка изскочи и информацията, че петима посланици са бивши сътрудници на комунистическите служби. Данните са за Андрей Караславов, който преди да замине за Гърция, беше началник на кабинета на Първанов, посланикът в Сърбия Георги Димитров е бивш секретар по външната политика на президента, Златин Тръпков, посланик в Холандия, също беше секретар по външната политика. Друг бивш външнополитически секретар на Първанов с агентурно минало е шефът на мисията в Норвегия Никола Карадимов. Представителят в Лихтенщайн Атанас Павлов е бивш директор на дирекция "Протокол" при президента.

Подобна тенденция се забелязва и за мандата на Петър Стоянов (1997 - 2001 г.). Неговите външнополитически секретари, които комисията по досиетата обяви също за сътрудници на ДС - Атанас Будев, Емил Вълев и Валентин Добрев, бяха посланици съответно в Аржентина, в Белгия и във Великобритания. Назначих експерти, работили за СДС, каза Петър Стоянов. Той не бил проверявал сътрудниците си.

Както представителите на десницата, така и Николай Свинаров от НДСВ изразиха сериозни притеснения, че посланици са били агенти на комунистическите служби. От ръководството на БСП отказаха коментар.

Двама социалисти - премиери на Унгария, се оказаха бивши агенти - Дюла Хорн и Петер Медеши. За пръв път елитът беше проверен по закон от 1994 г., но по-късно консервативното правителство на Виктор Орбан засекрети документите. През юни 2002 г. публикация във в. "Модьор немзет" принуди премиера да признае, че е сътрудничил на бившите служби. Той обаче отказа да подаде оставка с аргумента, че не се е занимавал със следене на граждани, а с контрашпионаж.

В Полша лустрационен закон съществува от 1997 г., по силата на който бяха проверени висшите политици и държавни служители. През март 2007 г. беше въведен нов, много по-строг лустрационен акт, който разшири обхвата до 700 хиляди граждани, които трябва да декларират, че не са работили за службите, в противен случай ще бъдат отстранени. През 1995 г. номинираният за полски премиер Юзеф Олекси се оттегли, защото бил информатор на съветското разузнаване. През 2000 г. се появиха предположения, че и президентът Александър Квашневски е имал близки контакти с руски агент, но те не бяха доказани.

Първите лустрационни закони в Чехия бяха въведени още през 1991 г. и в началото предвиждаха цели категории да бъдат изключени от държавна служба - висши партийни функционери, милиционери, информатори и т.н. Бившият член на президиума на ЦК на чешката комунистическа партия Карел Хофман беше осъден през 2003 г. на 6 години затвор заради манипулиране на информация през 1968 г.

Миналото лято в Румъния се разгоря дискусия около обвиненията в агентурна дейност срещу президента Траян Бъсеску. Бившият държавен глава Емил Константинеску и неговият съветник Мугур Чувика обявиха, че като морски капитан Бъсеску бил свързан със "Секуритате". Съветът за архивите на "Секуритате" обяви, че няма доказателства за това, но според Чувика досието на Бъсеску е било унищожено през 1979 г. Бъсеску се задържа на поста си, а близо 80% от румънците гласуваха за него на референдума през май. Малко преди Румъния да влезе в ЕС, Бъсеску осъди комунистическия режим като "престъпен и незаконен".

Агентурното минало на петима посланици, работили в екипа на президента Георги Първанов, предизвика сериозно притеснение сред депутати от опозицията и от мнозинството. В четвъртък комисията по досиетата, проверявайки миналото на работещите в президентските администрации, обяви, че посланиците в Гърция, Сърбия, Норвегия, Холандия и Лихтенщайн са сътрудничили на бившите комунистически служби."Скандалът е грандиозен, Първанов умишлено е прибирал свои колеги, осигурявал им е дипломатически постове и злепоставя България", коментира Методи Андреев от СДС. Той призова президентът да изтегли дипломатите с агентурно минало. Първанов, който с помощта на ДС стана президент, обслужва интересите на бившите служби, като осигурява с постове нейните кадри, заяви Атанас Атанасов от ДСБ.

Има опасения, че част от агентите на комунистическите служби обслужват интереси, определени от бившия режим, коментира Николай Свинаров от НДСВ. Той изрази надежда на дипломатически постове вече да не бъдат назначавани бивши агенти, ако това се случи - комисията да го обяви, а гражданското общество да има по-силна позиция срещу подобни назначения, призова той.

Анатолий Пазийски (псевдоним Толя) - секретен сътрудник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) към Трети отдел "Западна Европа и САЩ", началник на отдел "Церемониал" от 2002 г.

Андрей Караславов (Чавдар) - секретен сътрудник на ПГУ на ДС към Трети отдел "Зап. Европа и САЩ". Вербуван - 1976 г., началник на кабинета на президента 2002 г. - март 2007 г.

Атанас Велчев (Асенов) - агент на Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването), отдел 1 "САЩ". Вербуван - 1976 г., директор на дирекция "Протокол" 2002 - 2005 г.

Георги Димитров (Антон) - агент на ВГУ, отдел ЧЖ, вербуван - 1985 г. Секретен сътрудник на ПГУ от 1987 г., отдел 10, псевдоним Боил. Секретар по външната политика 2002 - 2005 г.

Добрин Канев (Петев) - секретен сътрудник на Разузнавателно управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана (РУ на ГЩ на МНО), Секретар по анализи и прогнози от 2002 г.

Емил Вълев (Валентин) - агент на ВГУ, отдел 1 "САЩ". Вербуван - 1985 г. Секретар по външната политика от февруари 2007 г.

Златин Тръпков (Тарасов) - секретен сътрудник на ПГУ, отдел 10. Вербуван - 1988 г. Секретар по външната политика 2002 - февруари 2007 г.

Митко Николов (Дипломат) - секретен сътрудник на ПГУ, отдел 10. Вербуван - 1985 г. Директор на дирекция "Протокол" от 2006 г.

Никола Карадимов (Андрей) - агент на Четвърто управление (икономическо) на ДС, отдел 2. Вербуван - 1987 г. Секретар по външната политика 2002 - 2006 г.

Павлина Попова (Сердика) - съдържател на явочна квартира на ПГУ, отдел 4 "Контраразузнавателен". Вербувана - 1986 г. Секретар по външната политика от 2005 г.

Петър Странчевски (Камен) - агент на Трето управление на ДС - ВКР, отдел 1. Вербуван - 1989 г. Секретар по националната отбрана от 2002 г. до април 2007 г. Съветник по военноморските сили при Желев 1992 - 1993 г.

Тодор Велев (Тонич) - агент на Шесто управление на ДС (идеологическото), отдел 4 "За борба с турския национализъм" и отдел 3 "Подривна дейност по линия на религията" от 1978 г. и секретен сътрудник на ПГУ от 1982 г. Ръководител на програмата на президента от 2002 г.

Атанас Будев (Асенов) - агент на ВГУ, отдел ЧЖ. Вербуван - 1985 г. Секретар по външната политика 1998 - 2000 г.

Валентин Петров (Козма) - секретен сътрудник на ПГУ на ДС, отдел 10. Вербуван - 1988 г. Секретар по външната политика 1997 - 1998 г.

Владимир Филипов (Васил, Вилньов) - агент на ВГУ на ДС отдел 1 "САЩ" от април 1988 г. Секретен сътрудник на ПГУ на ДС от ноември 1988 г. Секретар по външната политика 1997 - 2001 г.

Кирил Василев (Стефан) - агент на управление 3 на ДС (военно контраразузнаване, ВКР), отдел 2. Вербуван - 1975 г. Секретар по въпросите на националната отбрана 1997 - 2000 г.

Виктор Алексиев (Пеневски) - секретен сътрудник на ПГУ на ДС (разузнаването) към 4 отдел "Контраразузнавателен". Щатен служител в РУ на Генщаба на МНО от 1977 г. Съветник - канцелария на президента януари 1992 г. - февруари 1992 г.

Марияна Тодорова (Ана) - агент на ВГУ, отдел 8 "Туристи и транспорт". Вербувана - 1974 г. Икономически съветник 1990 - 1993 г.

Милан Миланов (Валтер) - резидент на управление 3 на ДС - ВКР, отдел 10. Вербуван - 1974 г. Съветник по военноморските сили 1993 - 1996 г.

Павломир Кънчев ("Федя") - агент на Трето управление на ДС - ВКР, отдел 5. Вербуван - 1978 г. Съветник по сухопътните сили 1995 - 1997 г.

Христо Чолаков (Якимов) - агент на ВГУ, отдел 10 "Икономически". Вербуван - 1983 г. Началник-отдел "Протокол" 1990 - 1997 г.