Проектозаконът за Националната агенция "Сигурност"  ще бъде внесен в парламента до дни, както поиска премиерът Сергей Станишев, но във вариант, който запазва лостовете на влияние на вътрешния министър Румен Петков. Контраразузнаването, което беше главният обект на спорове, отива в агенцията, но МВР ще държи контрола върху събираната от него информация. Това научи вчера "Дневник" от правителствени източници. 

Компромисните текстове  са подготвени от депутати от БСП, НДСВ и ДПС, които са използвали главно правителствения проект. Въпреки че предложенията на Петков не са залегнали в последната редакция, тя е опит да се постигне баланс между интересите на премиера, президента и вътрешния министър в спецагенцията, казаха запознати с подготовката на документа.

Основната промяна, която депутатите са направили в първия вариант, писан в съвета по сигурността към правителството, оставя новата мегаагенция без разследващи функции. Така е отчетена претенцията на МВР да няма конкуренция в разследванията. Замисълът на правителството беше мегазвеното, в което ще влязат  Националната служба "Сигурност" (контраразузнаването), военното контраразузнаване и финансовото разузнаване, да има собствени следователи. Те трябваше да разследват престъпността, включително по високите етажи на властта, без да се влияят от  службите във вътрешното министерство.

По време на обсъжданията на проекта миналата седмица работната група в парламента  стигнала до единно становище, че назначаването на следователи в агенцията няма да е ефикасно, а и ще наложи промени в други закони. Затова в проекта било записано, че основните функции на агенцията са разузнавателни, контраразузнавателни и оперативно-технически. 

С тези текстове работата на новата агенция е поставена в тясна зависимост от  специалните служби,  подчинени на Петков. След преценка на работната група, че би било много скъпо да се създават нови звена за подслушване и издирване, агенцията ще трябва да разчита на услугите на дирекция "Оперативно-техническа информация" и дирекция "Оперативно издирване" (ДОИ) на МВР. Така всяко искане на агенцията за подслушване или за проследяване на дадено лице ще трябва да се одобрява от главния секретар на МВР и вътрешния министър. Преди месец ДОИ беше оглавена от бившия началник на полицията в Пазарджик - комисар Жоро Стоицев, сочен за близък до министър Петков.

В новия вариант на законопроекта се прави жест и към президента Георги Първанов, който като върховен главнокомандващ назначава всички висши офицери в армията, полицията и специалните служби. Въпреки че в проекта е записано, че агенцията "Сигурност" е пряко подчинена на министър-председателя, директорът и зам.-директорите й ще се назначават с указ на държавния глава по предложение на кабинета, казаха правителствени източници. 

Засега не е ясно как Станишев ще реагира на промените. Днес законопроектът трябва да мине на съгласуване през него и  двамата му партньори в управляващата коалиция - Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Съветът на тройната коалиция, който даде картбланш на идеята, вече няма да се събира по тази тема. Вероятно още в сряда проектът ще бъде внесен за обсъждане в парламентарната комисия по вътрешна сигурност.

Депутати от мнозинството не изключиха  между първо и второ четене в парламента документът да се върне към изходния си вид. Те очакват тогава да се разрази решаващата битка за влияние върху специалните служби. За обсъжданията между принципното и окончателното приемане на закона  е останал въпросът колко да бъдат зам.-директорите - двама или трима. Отворен за дебати бил и проблемът как да се контролира работата на агенцията. Идеята да бъде създадена нова парламентарна комисия за разузнаване и сигурност била отхвърлена с аргумента, че комисиите в Народното събрание ще станат прекалено много. Преобладавало мнението, че  вътрешната комисия трябва да наблюдава агенцията. Народните представители са оставили нерешен и въпроса за уеднаквяването на трудовите правоотношения на служителите от трите служби, които ще преминат към нея.

"Не трябва да се прибързва с този закон. Близо 17 години сме чакали подобен проект, за да се опитваме да направим нещо за седем дни", коментира  председателят на вътрешната комисия Николай Свинаров. По думите му на комисията й предстои  напрегната есен. Според политици логично е законът да бъде приет до края на септември, когато ще бъде готова и новата стратегия за национална сигурност. Депутатът от ДСБ и бивш началник на контраразузнаването Атанас Атанасов заподозря БСП, НДСВ и ДПС в подготовка на "тактически маньовър" по отношение на реформата в сектора за сигурност, тъй като работели на тъмно някакви текстове, които щели да сервират в края на парламентарната сесия. Той настоя за широко обществено обсъждане на замислените от правителството реформи.

Предлаганият модел на агенция за сигурност не прилича на нито един в страните от Европейския съюз. Той се доближава донякъде само до практиката във Великобритания, където държавен секретар,  пряко подчинен на министър-председателя, наблюдава спецслужбите.