Бенита Фереро-Валднер е родена през 1948г. в Залцбург. Завършва право и до 1983г. работи в частния сектор, като след това се посвещава на дипломатическа кариера. Била е в мисии на Австрия в няколко страни, а по-късно става шеф на протокола на тогавашния генерален секретар на ООН Бутрос Бутрос Гали. От 1995г. поема поста държавен секретар на австрийското външно министерство, а през 2000г. става външен министър на страната. През 2004г. се кандидатира за президент на републиката, но губи изборите. Оттогава поема поста еврокомисар по външните отношения на ЕС.

По време на мандата си като еврокомисар Фереро-Валднер постига големи дипломатически успехи, като например започването на преговори между враждуващите лагери в гражданската война в Шри Ланка, деминизиране на големи райни от Африка и Азия. По време на мандата й се засилва ролята на Европейската политика за добросъседство, както и диалога с арабските страни в рамките на Барселонския процес. Нейна заслуга до голяма степен е и намаляването на напрежението в ислямските страни около публикуваните карикатури на пророка Мохамед. Фереро-Валднер е ангажирана със съдбата на българските медицински сестри и хуманитарната криза в Бенгази от началото на мандата си. Посещавала е Либия три пъти, като се е срещала както със сестрите, така и с роднини на заразените деца. В нейното портфолио попада и планът за действие за облекчаване на страданията на болните деца.

Иронично, но една от черните точки в биографията на Фереро-Валднер е неспособността й да освободи навреме актьорите - антиглобалисти от пътуващата трупа Публикстиътър караван (Publixtheater caravan). По време на срещата на Г8 в Генуа са задържани за четири седмици 25 активиста, журналисти или просто стопаджии по обвинение, че са свързани с организираната престъпност и нарушаване на частната собственост, като основен довод на италианската полиция са намерените в тях черни дрехи, кухненски ножове и уреди за жонглиране.

Заради лъчезарната й усмивка наричат еврокомисаря "Ferrero-Kusschen" в игра на думи с популярните в Австрия бонбони Ferrero Rocher.

Сесилия Саркози е родена през 1957г. с моминското име Сесилия Мария Сара Изабел Сиганер от смесения брак на руски евреин с испано-белгийка, заради което се прочу с фразата "Нямам капка френска кръв". За разлика от Бенита Фереро-Валднер кариерата на Сесилия Саркози е далеч по-хаотична и пълна с изненади. Работила е като модел, като парламентарен съветник и консултант по комуникациите. Дълги години е учила пиано, а по-късно и право.

За френските медии най-големият интерес е връзката на Сесилия Саркози с Никола Саркози. И за двамата това е втори брак, като според признанията на самия президент той се е влюбил в нея, докато е била булка на първата си сватба. Сесилия често изчезва от публичното пространство, с което дава непрекъснат хляб на медиите за слухове. Пресата използва всяка възможност да пише за най-популярната двойка във Франция.

Още в началото на мандата на съпруга си тя казва, че не се вижда в ролята на Първа дама. "Отегчава ме. Предпочитам да се разхождам в панталони и каубойски ботуши. Не се вписвам в модела", казва Сесилия Саркози, често цитирана от медиите. В последните години работи плътно до мъжа си като негов съветник за обществения му образ. След встъпването му на власт към нея също е прикачен дипломатически съветник и специално прес аташе, което да я напътства в ролята й на Първа дама. В портфолиото й спадат дейности, присъщи на съпругите на президентите, като проблеми на жените, децата и хуманитарни въпроси.

Първото посещение на Сесилия Саркози в Либия е ден след третата смъртна присъда на сестрите и пет дена преди Висшия съдебен съвет на Джамахирията да замени присъдите с доживотен затвор. Следват обвинения на опозицията във Франция, че съпругата на президента се опитва да отмъкне триумфа на дългогодишен труд на тайни преговори, водени от изпипани дипломати. За да отговори на тези критики при втората си визита тя заминава със секретаря на Елисейския дворец и еврокомисаря по външните отношения Бенита Фереро-Валднер.