Решението от вторник на Триполи да пусне на свобода българските медици записа в сметката на либийския лидер Муамар Кадафи важни икономически и политически плюсове. Либия вече има споразумение с ЕС за инфраструктурни проекти, осигури си европейска помощ във всички области - от здравеопазване до археология, а най-важната придобивка е достъп до европейските пазари и отваряне на вратата за западните инвеститори. Компенсации, равни на по 1 млн. щатски долара, получиха преди дни семействата на заразените със СПИН деца, с което бе затворена устата на опозицията в Бенгази.

През последните дни Триполи трупаше нови и нови искания. Още в понеделник Триполи заяви, че за да пусне сестрите, иска изпълнение на инфраструктурни проекти като автомагистрала по цялата й ширина от Тунис до Египет, както и железопътна линия, свързваща либийски пристанища с някои африкански градове. Вчера еврокомисарят по външните отношения Бенита Фереро-Валднер обобщи на летището в София: "Подписан е меморандум за нормализиране на политическите и търговските отношения между Либия и ЕС. Споразумението обхваща всичко - търговия, археология, незаконна имиграция, стипендии за студенти и визови проблеми." Либия е получила и гаранции, че болните от СПИН деца ще бъдат лекувани и че детската болница в Бенгази ще бъде модернизирана.

Подписаният във вторник сутринта меморандум не означава автоматично, че страната става част от евро-средиземноморското партньорство, което Брюксел има с останалите страни от Северна Африка. Европейските лидери обаче дадоха ясен знак, че документът е първата стъпка към сключването на споразумение за асоцииране. "Надявам се, ще можем да отворим нова страница в отношенията с Либия", заяви малко след кацането на сестрите в България върховният комисар по външната политика Хавиер Солана. До този момент както европейските страни, така и САЩ посочваха, че въпросът с осъдените медици е пречка за нормализирането на отношенията.

Освобождаването на българките до голяма степен ще намали и протестите на правозащитните организации при сключването на сделки на западни компании с Либия. А за някои от тях вече се знаеше вчера по обед. По-рано този месец например базираната в Париж банка "БНП Париба" е била избрана за стратегически партньор на Сахара банк в първата банкова приватизация в страната. Според цитирани от агенция Ройтерс експерти подписаният меморандум може да помогне на Либия за подобряване на тромавата администрация и на бизнес климата, което от своя страна да доведе до повече интерес на западния бизнес.

Един от най-успешните сектори, в които Либия може да очаква инвестиции, е петролната индустрия. Страната има намерение да увеличи добива си на петрол от 1.6 млн. барела на ден до 3 млн. до 2012 г. Според редица анализатори дейното участие на Франция може да означава, че след отварянето на страната към западни инвеститори Париж ще е една крачка напред пред европейските си конкуренти. Френската петролна компания "Тотал" например от години води проучвания за нефтените полета в Либия.

Освен че Либия ще подобри отношенията си с ЕС, чрез края на СПИН сагата тя постигна и успехи на друг, не по-малко важен фронт. В началото на седмицата Вашингтон взе решение да изпрати пълномощен посланик в Триполи за пръв път след 1972 г. През септември постът ще бъде поет от Джийн Крец, заместник на шефа на мисията в Тел Авив, съобщи либийското интернет издание "Триполи пост". Американски бизнесмени пък неведнъж са заявявали, че в Либия имат интереси както в енергетиката, така и за телекомуникационни и инфраструктурни проекти.

Вчера агенция Франс прес цитира либийски представители, че при посещението си днес в Триполи френският президент Никола Саркози ще подпише редица двустранни споразумения - в енергетиката, отбраната, образованието, емиграционната политика и научните изследвания.