"Една четвърт от русенци живеят от Дунава - от търговия, спедиторство, в пристанищата, от риболов или туризъм - близо 400 пасажерски кораба пристигат в града на година. Друга една четвърт - от бизнес със съседите румънци." Това казва един от местните предприемачи, с когото разговаряме за икономическото развитие за Русе. Констатацията обаче е спорна - в последните години градът се развива като сериозен индустриален център. В Русе работят производителите на бои "Оргахим" и "Мегахим", "Атлас копко лифтън" и Русенската корабостроителница. Собствениците на "Приста ойл" братя Бобокови строят първия мол в града съвместно с "Денси" ООД. В Русе има около 300 компании, производители на облекло. Построен е и нов индустриален парк с площ 638 дка, първият инвеститор в него е френската компания "Монтюпе", които ще произвеждат авточасти.

"Русе е петият по големина град и е в челните места в страната по инвестиции. Има значително увеличение на производството в индустриалния сектор и услугите", казва кметът Божидар Йотов. Оценката на представителите на бизнеса също е положителна. "Вече има много повече инвестиции в нашия град, съответно трудно се намира работна ръка", казва Пламен Митев, търговски директор на "Аристон С", една от големите компании - производители на дрехи, в града. И други работодатели се оплакват от такъв проблем, най-трудно е да се намерят работници за отрасли като шивашката, обувната и мебелната промишленост. Местни компании - производители на обувки, дори бяха заплашили, че ще внасят работна ръка от източните държави, за да се справят с проблема. Предприемачите търсят работна ръка и от съседния румънски град Гюргево, но и много русенци намират препитание там заради по-високите възнаграждения в областта на строителството например.

Според Валентин Петров, управител на една от спедиторските фирми в града - "Рубикон шипинг", по-сериозен проблем е липсата на инвестиции в инфраструктурата. Речното пристанище не се поддържа добре - не се реинвестира, не се строят складове, не се разширява инфраструктурата, а това много би подпомогнало бизнеса, твърди Петров. Според него решението е пристанището да се отдаде на концесия. Той се надява такава да е съдбата и на затвореното летище Щръклево. Ако министерството промени статута му и го отдаде на концесия, то може да стане резервно карго летище на Букурещ, смята Петров. И допълва: "Изобщо аз мисля, че не трябва да има нищо държавно в нашия град."

На тези аргументи кметът Божидар Йотов отговаря, че общината оказва пълно съдействие на министерството на транспорта при подготовката на летището за концесионирането. Той описва и амбициозните намерения на местната администрация за разширяване съществуващите пътни връзки. "Предвидено е удвояване на главния път Русе - Търново, който ще ни свързва и със София, и с Варна чрез магистрала "Хемус". Направили сме постъпки пред правителството и за изграждането на обходен път на юг от града, кандидатстваме за техническа помощ по инвестиционен проект за инфраструктурата към Дунав мост", допълва кметът.

Мостът, който свързва България с Румъния, наистина е важен за града. Близостта на Букурещ е едно от най-често изтъкваните стратегически предимства на града в разговорите ни с предприемачи и граждани. "Граничното ни положение е определен плюс, ние сме само на 60 км от Букурещ. Има изключително много румънски потребители в нашия град, повечето пазаруват в сектора на леката промишленост", разказва Пламен Митев. Друг местен бизнесмен е по-конкретен: "Ако искате да пазарувате, гледайте да го правите преди обед, защото към 12 идват колите през Дунав мост. След това все едно орда е минала през магазините, стелажите буквално се помитат", разказва той. Още при влизането ни в града се разминаваме с четири коли румънска регистрация. В менютата цените са изчислени в левове и в евро, същото забелязваме и на сметката в ресторанта. По местното радио също обявяват разменния курс лев - румънска лея заедно с обмените нива на долара и еврото. И да не се изненадвате, ако някоя продавачка ви отговори на румънски, съветват ни русенци.

--------------------------