- В сравнение със ситуацията отпреди десетина години в града има сериозно развитие. До 1997г. Русе беше западащ, умиращ град, а сега вече си личи някакъв просперитет. Не само чужди, но и българските фирми направиха по-големи обороти, а съответно и инвестиции в своя бизнес. Имаме напредък, но се желае още от местната икономика. Очакваме да се възстанови летището, да заработи индустриалният парк, който вече е в строеж. Мисля още, че по-голяма част от данъците, които плащаме, трябва да остават в общината, а не да отиват в държавния бюджет.

- Ние се занимаваме със спедиторска дейност, менажираме и агентираме кораби, имаме и автомобили за извънгабаритни и тежки превози, а отскоро се занимаваме и с търговия на химикали и фуражи. Така че ефектът от членството е директен - откакто паднаха границите между България и Румъния, вече почти не работим с митниците. Ако преди време една стока пътуваше с десет прилежащи документа, сега товарите, които идват от Европа, пристигат с един вътрешно европейски документ, който много лесно се обработва. С падането на границите нещата станаха по-прости - това вече не е спедиторска дейност, а чисто организационна работа. Затова спедиторските фирми намалиха комисионите си, а ние разширихме сферата си на дейност - търговия, превоз.

- Русе има нужда от средства за изграждане на европейските транспортни коридори. Много е важно да се разшири пътят Русе - Варна, още по-важен е пътят Русе - София. Трябва да осъвременят и железопътните линии. Летището е много важен фактор за развитие на местната икономика. Ние се намираме много близо до Букурещ, тукашното летище може да поема карго пратки за тази дестинация. Да изпълнява ролята на резервно летище за транспорт на стоки. Това може да се случи, ако министерството на транспорта го отдаде на концесия. Тогава някоя международна компания може да влезе, да поднови инфраструктурата, да изгради складовите помещения и летището да заработи. Подобно развитие ще има незабавен ефект и върху селското стопанство в региона, ще можем да изнасяме прясна, свежа селскостопанска продукция.

- Не мога да кажа, че общината помага целенасочено на бизнеса, може би нямат специалисти. Има обаче нещо, което държавата може да направи - пристанищата са държавна собственост, но според мен речното пристанище в Русе трябва да бъде отдадено час по-скоро на концесия. Може и под друга форма да се управлява, но не и държавна. Защото в това пристанище няма никакво технологично развитие отпреди 15 години. Има много потенциал, може да се построи зърнен терминал, контейнерен терминал, пристанището е печеливше, но няма никакво развитие и абсолютно никаква реинвестиция. Всеки пък при избиране на ново правителство ние се надяваме, че то ще бъде отдадено на концесия, но това все не се случва. Изобщо си мисля, че не трябва да има нищо държавно в нашия град. В противен случай обектите няма да се управляват толкова добре, колкото може.