Учителската стачка продължава и днес

От днес, 1.10.2007 г. румънският професор получава месечна заплата от 1100 EUR, т.е. над
4 ПЪТИ повече от българския си колега. При това БВП на глава от населението за 2006 г. на двете страни са приблизително еднакви. Този факт показва не липсата на пари, а мутренско-мафиотската същност на тройната коалиция. Образованите българи нямат място в тази мафиотска държава и са обречени на изгнание.

• 0 0
• Докладване

Ако е професор - ще получава Румънеца!
А Българинът не е професор, а имитация Декан на ФМИ, подлога на
партийната организация, избягал след това в БАН на топло
и сладко!
Нали така, Емил Хорозов, кой се интересува от твоите Частни Диференциални Уравнения!
Марш на полето да береш домати!

• 0 0
• Докладване

с коментари като тоя на Бански и през 3247 година никй образован няма да получи ДОСТОЙНО заплащане.

• 0 0
• Докладване

Бански, точно такива хора са ни прославили по света- учени, а не берачи на домати...Всъщност май в Европа вече с това ни знаят, т.е като нискоквалифицирана работна ръка за ягодки и доматки. Без домати няма да останем , не се тревожи. Но по-тревожно е да останем без учени, че като ти чета разсъжденията натам сме тръгнали...Чак толкова в БГ не се произвежда , че да го хвалиш. Всичкото е внос, но за да се направим на много работни, все аграрни препратки правим

• 0 0
• Докладване

Бански, много си прост: предполагам, че го знаеш. Румънците никога не са ни превъзхождали по качество на научните изследвания или университетско образование.

• 0 0
• Докладване

Бански,марш на полето да копаш.

• 0 0
• Докладване

Аз предлагам : учителите да се върнат веднага на работа и да продължават да произвеждат масово "академици" както досега - с помоща на първобитни учебни програми, с примитивни учебни пособия .... Считам, че това е по-страшно за държавата отколкото масовата стачка.

• 0 0
• Докладване

До Вълчев и Такева - открита е топлата вода!Можеше и линк,ама така е по-учителско.да се сведе до стачкуващите!Те го те:


Лъчезар Богданов и Георги Ангелов




Общ поглед

Нивото на образование е важно за всеки отделен човек, за неговия потенциал, възможности за развитие и шансове за успех. На макрониво равнището на образованието влияе върху скоростта на икономическото развитие. По тези и други причини се приема, че образованието е важно и то трябва да е колкото се може на по-високо ниво.

Важността на образованието често се използва като аргумент за това, че трябва да се отпускат повече средства за финансирането му. Международния опит, обаче, показва, че не винаги по-високите разходи за образование водят до по-високо качество на образованието. Следователно предоставянето на повече пари за образование не води непременно към повишаване на нивото му, тъй като за качеството на образованието е важно не само колко разходи се правят, но и каква е структурата на тези разходи и доколко има стимули за ефективното им използване.

През годините разходите за образование нарастват по-бързо от останалите разходи в държавния бюджет. В бюджета за 2004 година са заложени 1.59 милиарда лева за образование, което представлява 4.2% от БВП и почти 11% от общите разходи в консолидирания държавен бюджет (разходите за образование са приблизително равни на разходите за здравеопазване). С други думи, от гледна точка на отпусканите средства, разходите за образование се разглеждат като приоритет в държавния бюджет.




Таблица 1: Разходи за образование


2001 2002 2003 2004
Разходи за образование (млн. лв.)
1 192.3 1 353.4 1 363.2 1 585.7
% от БВП 4 4.2 3.9 4.2
% от общите разходи на бюджета
9.9 10.6 10 10.8
% от нелихвените разходи
10.9 11.3 10.7 11.4
Текущи разходи
1 163.2 1 301.3 1 287.2 1 544.1
Капиталови разходи
29.1 52.1 76 41.6
Ръст на разходите за образование
21.3% 13.5% 0.7% 16.3%

Източник: Министерски съвет, Доклад по закона за държавния бюджет за 2004 година




Въпреки че се отпускат значителни средства за финансиране на образованието, тези средства не се използват по най-ефективния възможен начин:

Над 97% от разходите са за текущи разходи (заплати, осигуровки, горива, енергия и т.н.), т.е. по-малко от 3% са инвестициите в образованието (компютри, оборудване, дълготрайни активи и т.н.).

Структурата на училищата не е оптимизирана, особено в селските райони. На някои места има повече училища от необходимите, а на други – съществуващите училища са претоварени с прекалено много ученици и има нужда от разширяването им.

Различията в заплащането на учителите са минимални и зависят главно от трудовия стаж, което намалява техните стимули да подобряват качеството на преподаването си.1

Съотношението между учители и ученици е значително по-високо от сравними страни. През 2003 година това съотношение е 7.9% за България при 5.8% средно за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР), около 4.5% в Германия и Великобританияи 4% в Нова Зеландия. В резултат отношението между учители и ученици в България е с около 35% повече от средното равнище в ОИСР, с над 70% повече от Германия и Великобритания и почти два пъти повече от Нова Зеландия. Това високо съотношение между учители и ученици се дължи главно на намаляването на броя на учениците (поради демографски фактори и емиграция) и недостатъчното намаление на броя на учителите.




Таблица 2: Отношение учители/ученици


Страна Отношение учители/ученици

Нова Зеландия 4.0%
Великобритания 4.5%
Германия 4.6%
ОИСР - средно 5.8%
България 7.9%

Източници: Министерство на финансите, Бюджетна прогноза 2004 - 2006; World Bank, 2002, Bulgaria – Public Expenditure Issues and Directions for Reform




Съотношението между преподаватели и студенти в България е около 10% докато за страните от ОИСР е средно 6.7%. С други думи броят на преподавателите във висшите училища е с една трета повече от необходимия, ако се прилагат стандартите на ОИСР.

Университетите не са достатъчно автономни - правителството определя броя на студентите, които те приемат, то определя таксите на студентите (с малки изключения), както и държавната субсидия. Така приходите на университетите зависят главно от правителството и следователно техните ръководства нямат стимул да подобряват качеството на предлаганото от тях образование, за да привличат повече студенти, а имат по-скоро стимули да лобират пред правителството за повече пари.

Ако се оптимизира структурата и броя на училищата, учителите и преподавателите до стандартите на най-ефективните страни от ОИСР биха могли да се спестят над половин милиард лева от сегашните разходи за заплати и осигуровки в образованието. Спестените средства могат да се използват за инвестиции в компютри, съвременно оборудване, книги и учебници и подобряване на начина на заплащане на учителите и преподавателите.

Образованието и фискалната децентрализация
Финансирането на образованието не може да се разглежда отделно от контекста на фискалната децентрализация. Голяма част от училищата са общински и се финансират през общинските бюджети.

Средното образование в общообразователно училище към момента се определя като делегирана “държавна услуга”. Делегираните услуги са публични услуги, които се предоставят по силата на решение на централното правителство, но пряко се финансират от общинския бюджет. Моментното състояние се характеризира със следното:

от 2003 г. правителството финансира делегираните услуги до определен, общ за страната, разходен стандарт;

капиталовите разходи се договарят отделно;

местното управление има само частични пълномощия при текущото управление на делегираните услуги;

Долната таблица представя степента на независимост на местните власти при управление на училищата2:




Таблица 3: Правомощия и отговорности на местната власт при делегираните услуги



Определяне на обхвата и вида на публичните услуги
не
Определяне на стандарта (крайния продукт) за съответната услуга
не
Определяне на метода (технологията) за постигане на стандарта
не
Определяне на доставчика (изпълнителя) на услугата
не
Определяне на цената на услугата
не
Разрешаване на текущи проблеми по поддържане на услугата
да
Финансиране на услугата
частично




Както се вижда от таблицата, правомощията и свободите на общинската власт в образованието са по-скоро формални. Общините нямат контрол върху голяма част от разходите. Броят на заетите (както преподаватели, така и поддържащ персонал) и размерът на заплатите се определя от централното правителство. Местни инициативи за подобряване на ефективността – например закриване или сливане на училища – са възможни само при съгласие на министерството на образованието и науката. Общините администрират делегираните услуги, но съобразно предписани от централната власт правила и стандарти. Общинската власт няма контрол върху учебния план или избора на учебни помагала, както и върху доставчика на услугата, т.е. кой да бъде учител и на какви изисквания трябва да отговаря.

В такава институционална среда общинските училища са по-скоро инструмент на кметовете за търсене на повече субсидии от централния бюджет. Натискът може е от два основни типа:

искане на средства от централния бюджет поради невъзможност на местните бюджети да изплатят (предполагаемо) необходимите разходи по издръжка на училищата;

противопоставяне на опити за закриване на училища или съкращаване на заетите със социален аргумент.

Съчетание между повече правомощия на местните власти и повишаване на ефективността на разходите за образование е възможно при продължаване на реформата по децентрализация с действителни стъпки към дерегулиране на управлението на средните училища. Това би означавало:

има съгласие по крайният продукт (области и равнище на получените знания), който трябва да се създаде;

общините решават (не изключвайки участие на родителите) как да устроят училищата така, че да гарантират исканите знания, т.е. одобряват собствен учебен план, избират учебници, назначават учители, определят заплати и т.н.

резултатите се проверяват с изпит след приключване на образованието (матура) за получаване на диплома; така централното правителство гарантира, че финансираните от него услуги носят резултат, отговарящ на общ стандарт за цялата страна.

Общи изводи и препоръки
Средното образование се разглежда като публична услуга, която трябва да е еднакво достъпна за всички, да се осъществява по стандартизиран от правителството начин и да постига унифициран резултат. Около тези цели изглежда има политическа воля и никоя от основните политически партии не предлага алтернативни. Към момента се налага заключението, че най-много усилия се полагат за постигане на втората цел, т.е. правителството най-много контролира и регулира самият процес на образование. Това включва централизирано вземане на решения по учебния план, по назначаването на персонал, по определяне на възнагражденията на учителите, по разположението на училищата, по избора на учебни материали и т.н. От това следва, че финансирането на образованието е структурирано и съобразено с разходните центрове, т.е. сгради, учители, издръжка, а на втори план идват резултатите, т.е. усвояване на знания от учениците.

Поради ниското ниво на доход на човек от населението, и в резултат – ниските номинални разходи за образование сравнени с други страни, много често приоритетно се решават проблеми на материалната поддръжка на образованието. Такива са например отопление, осветление, канализация в училищните сгради и др. под., без които самото протичане на учебните занятия може да застраши здравето на ученици и учители. Това обаче ерозира търсенето на същинско качество на образователната услуга – например за добър кмет или добър училищен директор се смятат онези, които са ремонтирали училището и са осигурили отопление през зимата, а не тези, които способстват за по-високи академични резултати. Това променя стимулите за работа на заетите в образованието, и оттам – разпределението на ресурсите се изкривява към по-голям (от иначе оптималния) дял на разходите за материална издръжка.

Финансирането на образованието се смесва с провеждането на социална политика от държавата. Наемането на учител следователно не е водено само от мотива за осигуряване на публична услуга “образование”, а и от мотива за създаване на работни места, особено за региони с висока безработица и ниски заплати. Това създава ситуация, в която политическият натиск за запазване на заетите в образованието е толкова силен, че както министерството на образованието, така и общините разглеждат разходите за труд като “недискреционни”, т.е. предварително зададени и неподлежащи на оптимизиране.

Разбирането за “достъпност” е такова, че предполага неефективно териториално разпределение на училищата. Така образованието на един ученик в определени общини е много по-скъпо от средното за страната, без тези средства да означават по-високо качество. От икономическа гледна точка, публичните средства не следват ученика, а по-скоро местонахождението на физическата инфраструктура, т.е. наследеното разположение на училищата.

В общ план, все още не се прилага програмното бюджетиране на публичните разходи. Традицията на “историческо бюджетиране” продължава и в образованието, което означава, че не се търси пряка връзка “разходи – резултати”, а по-скоро се възприема структурата на разходите от предходен период, която се актуализира според общото състояние на публичните приходи. Моделът на финансиране следователно е “разходо-покривен”, а не “целево-ориентиран”, т.е. финансират се предварително приети разходни пера, а не се търси начин да се постигне определен краен резултат (а именно – учениците да имат определен набор знания “на изхода”, при завършване) с минимум средства.

1 OECD, Review of National Policies for Education, South Eastern Europe, Volume 1, 2003

2 Използваните критерии са възприети от: Beyond the Center: Decentralizing the State, Shahid Javed Burki, Guillermo Perry, Will Dillinger, Washington, DC: World Bank, 1999.

• 0 0
• Докладване

" първобитни учебни програми, с примитивни учебни пособия "-техни автори са министерството, а не учителите. И ако някой кривне от тези "програми", си заминава На министрите и експертите там трябва да "благодарим" за тези хубави програмки.

• 0 0
• Докладване

Обещаваха евросъюз, ала-бала - ха сега да ги видим докога ще се гаврят с учителите?
Може ли такъв контраст да имаме с Румъния?! Що не ни вкараха в Африканския съюз или към Азия тези гадове комсомолците!

• 0 0
• Докладване

Вън Станишев,Първанов,Вълчев и целият башибузук.Да си внесем политици от Румъния!!!Явно там политиците не са глухи и не са толкова нагли...

• 0 0
• Докладване

Към Пип. Ами съотношението учители-администрация защо не го споменаваш? Ето няколко факти от които ще ти настръхне косата.
Брой на учителите в България вече под 110 000
Брой на администрацията, която ги управлява 33 305 държавни служители със заплати над 800 лв. Или на 4 учителя се пада по един администратор.
Можеш ли да посочиш друга сфера, в която на 4 работника да се пада по един началник? А, Вълчев продъни ушите на обществото, че в образованието е необходима реформа. Реформа трябва да има, но къде трябва да бъде тя? Ето един въпрос над който да поразмишляваш.

• 0 0
• Докладване

айде стига толва не искаме да ни анолират годината

• 0 0
• Докладване