РАЗСЛЕДВАНЕ "Икономическото досие на комунизма" - Част VIII: Вътрешният дълг
Това документално разследване е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел "Специален" на Министерството на финансите, "Кинтекс", Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика.
"Дневник" публикува настоящата поредица с убеждението, че информацията в нея ще запълни съществени празнини от най-близката ни история. Публикациите са част от предстоящата книга на журналиста Христо Христов "Тайните фалити на комунизма".
Проучването на архива на дело №4 е по Закона за достъп до обществена информация и съдействието на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба.
Съдържание:
Ако външният дълг е бил в центъра на общественото внимание в началото на промените и се е превърнал в обект на специално проучване от парламента, то за вътрешния дълг почти нищо не се е споменавало. "При тогавашната система на управление у нас подобна по същество дефицитност на бюджета на държавата не се разгласяваше, беше секретна информация, известна само на ограничен кръг хора от ръководството на МС, МФ и банката", признава бившият председател на БНБ Васил Коларов. Управлението на БКП държи в дълбока тайна параметрите на този показател, който изобщо не е отчитан от статистиката.
Когато през 1992 прокуратурата се опитва да разбере какъв е бюджетният дефицит, получава следното писмо от Министерството на финансите: "Отчетът на държавния бюджет ежегодно е утвърждаван със закон с превишение на приходите над разходите, тоест без дефицит. На практика това се е постигало чрез включване в обема на приходите и разходите на всички изменения в паричната задлъжнялост и паричните ресурси на бюджета. По този начин не е показван дефицит, а превишение, което законодателно е утвърждавано. Тази практика беше прекратена през 1990, а реалното определяне на дефицита по методиката на международните финансови организации се прилага от 1991."
Васил Коларов разяснява:"Вътрешният дълг е възникнал в продължение на редица години, като най-рано е документиран до 1966 и като правило е предоставен от банките на Министерството на финансите (МФ) въз основа на правителствени решения... Така например съгласно постановление на МС №52 от 1979 БНБ е трябвало да предостави 837 млн. лева за изплащане на незавършено строителство при промяна на икономическия механизъм. БНБ е предоставила на бюджета 120 млн. лева за допълване дохода на предприятията при преминаването към отчитане на платената реализация. Съгласно протоколно решение №38 на МС от 1980 БНБ трябваше да предостави на бюджета 300 млн. лева за покриване на разликите в цените на селскостопанската продукция с оглед на ценовата реформа."
Черната дупка на вътрешния дълг обаче започва да поглъща десетки милиарди левове, когато кризата в управлението вече е взела такива застрашителни размери, че катастрофата е неизбежна. С одобрение на правителството на Георги Атанасов от 25 юни 1986 на бюджета се предоставя заем от чистия прираст на свободните средства на Държавна спестовна каса (спестяванията на гражданите), реализиран през същата година. Министерството на финансите и БНБ се споразумяват за следното: "Да се предостави заемообразно на бюджета сумата 225 млн. лева, установена като чист прираст на свободните средства по баланса на ДСК към 30 юни 1986. Срокът за издължаване е 15 години, като то започва от 1 януари 1987 на равни погасителни вноски." Министерството използва средствата за финансиране на капиталните вложения през 1986 на посочените в писмото на Министерския съвет обединения и предприятия. Няколко месеца по-късно между МФ и БНБ се подписва допълнение към споразумителния протокол от 20 август 1986. С него на 30 декември БНБ предоставя на бюджета допълнително 175 млн. лева от ДСК, като срокът за издължаването е същият като на първото споразумение. Това не е първият път, когато комунистическата власт посяга на парите в ДСК. Още в средата на 60-те години правителството на Живков запълва дупките в бюджета не само благодарение на чужди кредити отвън, но и с тайното използване на милионите от спестяванията на българите. Тенденцията за нарастване на вътрешния дълг от 1986 продължава и през следващата година. На 16 юни 1987 следва ново споразумение, одобрено от зам.-председателя на Министерския съвет Иван Илиев и подписано от министъра на финансите Белчо Белчев и председателя на банката Васил Коларов. С него БНБ предоставя на МФ 400 млн. лева. Срокът на издължаване е 10 години, считано от 1 януари 1988. Предоставеният заем е безлихвен и се предвижда да бъде възстановен чрез прихващане от месечните вноски от печалбата на БНБ в бюджета (данъка върху печалбата). Милионите са предвидени да отидат за финансиране на капитални вложения в производствената сфера през 1987. На 14 декември същата година министър Белчев и председателят на банката Коларов подписват следващото споразумение за превеждане от БНБ на финансовото министерство на 143 млн. лв. за покриване на недостига по фонд "Работна заплата" на селскостопанските организации за разплащане до 90 процента на начисленото основно трудово възнаграждение за 1987. Кредитът се издължава от Министерството на икономиката и планирането (МИП) за срок от пет години, считано от 1 януари 1989, със средства от държавния бюджет. На 17 декември 1987 финансовият министър и председателят на БНБ подписват друго споразумение. С него БНБ предоставя на МИП 300 млн. лв. безлихвено. Срокът за издължаване е 10 години.
Милионите са за попълване на недостига по фонд "Държавно кредитиране" в размер на 210 млн. плюс 90 млн. лева за капитални вложения в производствената сфера през 1987. Този фонд е създаден с постановление на МС №25 от същата година. Замисълът е ежегодно да се предоставят от бюджета средства за капитални вложения за ниско рентабилни и губещи отрасли. Предоставянето трябва да става чрез създадената по това време Стопанска банка, но не като безвъзмездни средства, а под формата на кредити, за да може поне нещо от тези средства да бъде върнато от предприятията. Председателят на БНБ Васил Коларов обаче разкрива какво се случва на практика: "Поради недостиг на средства бюджетът на държавата не попълваше с финансови ресурси фонда и тъй като капиталните вложения във въпросните ниско рентабилни или губещи отрасли бяха неизбежни, се вземаха решения по същество банката да кредитира Министерството на финансите с необходимите суми, които то предоставяше на фонда. Банката е изхождала освен от взетите решения и от обстоятелството, че въпросните отрасли като енергетика, цветна и черна металургия, тежка химия и някои други тилови производства бяха губещи по план, тоест нормативно губещи поради определените цени от държавата."
През 1988 следва нов държавен заем, този път надхвърлящ сумите от предходните години. На 5 август БНБ предоставя на Министерството на икономиката и промишлеността 1.5 млрд. лева, в това число 600 млн. лева от прираста в спестяванията на населението в ДСК и 900 млн. лева от други кредитни ресурси на БНБ. Средствата са предвидени за попълване на фонд "Държавно кредитиране" за 1988. Предоставеният кредит е за срок 50 години, считано от 1 януари 1989, при лихва 2.5 на сто.
БНБ не е единствената банка, от която са изстисквани милиони, за да се запълват дупките на неработещата икономика. И външнотърговската (БВТБ) отпуска заем на държавния бюджет от 230 млн. лева през февруари 1987. С него трябва да се покрие курсовата разлика за 1986, възлизаща общо на 487.1 млн. лева. Заемът е уреден с писмо на БВТБ до МФ, парафирано от финансовия министър Белчо Белчев. Отрицателната курсова разлика в размер на 50 млн. лева през 1987 също е покрита от БВТБ.
Държавният дълг е оформен в началото на 1989 със строго поверително споразумение между председателя на БНБ и министъра на икономиката и планирането и е утвърдено от премиера Георги Атанасов. На 10 февруари Васил Коларов и Стоян Овчаров се договарят за следното: "Вътрешните държавни дългове към банките до 31 декември 1988 в размер на общо 4942 млн. лева, в това число към: БНБ - 4099 млн. лева, БВТБ - 395 млн. лева, и ДСК - 448 млн. лева, се оформят в общ държавен дълг съответно към всяка от тези банки поотделно. В дълга се включват изплатените от републиканския бюджет до 1 октомври 1988 разходи за финансиране дяловото участие на НРБ в изграждането на газопровода Ямбург - западна граница на СССР в размер на 460 млн. лева, които се оформят в държавен дълг към БНБ от 1 януари 1989.
Погашенията на дълга и лихвите към всяка от тези банки се извършва от републиканския бюджет в срок от 50 години, считано от 1 януари 1991. Държавните дългове, предоставени от БНБ и БВТБ, се олихвяват 2.5 на сто, а от ДСК - 2 на сто. Средствата от прираста на влоговете, ползвани за попълване на фонд "Държавно кредитиране" в размер на 1282 млн. лева към 31 декември 1988, се гарантират от държавата съгласно Закона за Държавната спестовна каса."
И отново Васил Коларов свидетелства: "В правителствените решения, с които се разрешаваше да се предоставят от банките кредити по бюджета, не помня някога да е било уточнявано за какъв срок се предоставя кредитът, лихва по него и механизмът на връщане. Споразумението от 17 март 1989 между МИП и БНБ, утвърдено от председателя на МС, по същество е първото, в което има механизъм на погасяване, срок и лихва по общата сума на държавния дълг."
В строго поверителна справка за държавните дългове на републиканския бюджет към банките на 31 декември 1988, които се обединяват в общи дългове към отделните банки от 1 януари 1989, може да се проследи къде се потъвали милиардите:
БНБ - всичко 4099 млн. лева. От тях:
1. За изплащане на незавършено строителство съгласно ПМС №52 от 1979 - 837 млн. лева.
2. За допълване дохода на стопански организации съгласно ПМС №58 от 1979 - 120 млн. лева.
3. За покриване разликите в цените на селскостопанската продукция съгласно Протокол №38 на МС от 1980 - 300 млн. лева.
4. За финансиране на капитални вложения за 1986 съгласно протокол на МФ и БНБ от 1986 - 373 млн. лева.
5. За финансиране на капитални вложения за 1987, ПМС №25 от 1987 и протокол на МФ и БНБ от 1987 - 400 млн. лева.
6. За попълване на фонд "Държавно кредитиране" по протоколи, подписани от МФ и БНБ за 1982 и 1986 - съответно 300 и 900 млн. лева.
7. За покриване на недостиг на фонд "Работна заплата" на НАПС за 1987 съгласно протокол №28 на МС от 1987 - 409 млн. лева.
8. За оформяне в държавен дълг разходите на републиканския бюджет до 1 октомври 1988 за финансиране дяловото участие на НРБ в изграждането на газопровода Ямбург - западна граница на СССР - 460 млн. лева.
БВТБ - всичко 395 млн. лева. От тях:
1. За покриване на курсови разлики съгласно писмо №295 на БВТБ от 1987 и писмо №0087 на МФ от 1987 - 230 млн. лева.
2. Покриване разходи за газопровода "Съюз" съгласно писмо №1520 на БВТБ от 1987 и писмо №0491 на МФ от 1987 - 165 млн. лева.
Държавна спестовна каса - остатъци от дългове до 1966 - 448 млн. лева.
Освен с явните вътрешни дългове се трупат и неявни, за които говори председателят на БНБ Васил Коларов. Той предупреждава партийното ръководство за скритата инфлация в страната. В специална справка от 8 януари 1988 и няколко приложения, наброяващи близо 60 страници, Коларов информира лично Тодор Живков за проблема. "Тази справка представлява анализ от гледна точка на банката на състоянието на инфлацията в страната и на възможните мерки за излизане от нея. Главното ударение е във фискалните източници на инфлация у нас, по които до тази справка почти не се е говорило у нас. Общата сума на посочените в документа финансови бюджетни източници на инфлацията е от порядъка на около 23 млрд. лева. По същество това е натрупан с годините неявен вътрешен държавен дълг. В тази сума са включени около 4.4 млрд. лева банкови кредити на бюджета към 31 декември 1987, които по-късно бяха включени в споразумението между МИП и БНБ. Основното перо, което се сочи в този анализ, е необосновано ниският дял на собствени оборотни средства на предприятията. С годините до края на 1987 той беше достигнал до 23 процента от общия обем на нормируемите оборотни средства на предприятията. Инфлационният ресурс, който е посочен в този анализ, по тази причина е оценен на около 10 млрд. лева. Това са по същество средства, които при равни условия би трябвало предприятията с предимство да бяха заделили за увеличаване на собствените си оборотни средства, преди да отчетат своята печалба и преди тя да бъде обложена с високи данъци за бюджета. С други думи, тази сума показва едни централизирани в бюджета на държавата средства, които естествено са били похарчени през годините, вместо да се поддържа нормалното състояние на собствената финансова база на предприятията, както е в по-развитите в стопанско-сметно отношение страни. По документа повече не съм имал разговори и срещи. Не мисля, че са предприети предложените в него мерки. Въпросите на дефицитите в бюджета и техният натрупан израз - вътрешният държавен дълг, бяха табу в България, както и в другите страни на СИВ. Подобно беше положението и с информациите за валутния дълг, инфлацията и прочее. Те бяха ограничени от най-строга секретност и с тях бяха запознати ограничен кръг хора."
Ето по какъв начин Тодор Живков обяснява тази страна на своето управление: "Що се касае за вътрешния дълг, той е могъл да нарасне през последните години. Но това вероятно е скривано от ръководството. По какъв начин е могло да се скрие - като част или цялата сума от вътрешния дълг се трансформира в кредитна форма и се извади от бюджета на държавата. Друг начин няма. Кой е правил това и защо го е правил е въпрос за изясняване."
Държавният вътрешен дълг продължава да се трупа и след оформянето му от началото на 1989. С поверителен споразумителен протокол от 29 юни 1989 БНБ отпуска на промишленото министерство 800 млн. лева, в това число 500 млн. лева от ДСК и 300 млн. лева от други кредитни ресурси на банката. Милионите потъват отново за финансиране на фонд "Държавно кредитиране" за 1989. С друг поверителен споразумителен протокол от 6 септември 1989 се отпускат още 280 млн. лева за фонд "Държавно кредитиране" за същата година. Това не е всичко. Васил Коларов прави следната калкулация:
"Вътрешният дълг беше явно от порядъка на около 10 млрд. лв. В тази сума се включват, първо, около 5 млрд. лева явен дълг на държавата към банките на 31 декември 1988. Отделно от този дълг през 1989 той се увеличи с още около 2.1 млрд. лева. През 1989 с 1.2 млрд. лева се увеличи и дългът на фирмите към фонд "Държавно кредитиране". Така че общото увеличение на вътрешния държавен дълг през 1989 е от порядъка на 3.3 млрд. лева. Отделно от тези суми Министерството на финансите беше получило пряко суми, по същество заеми, без да съм сигурен, че това е оформено като държавен кредит официално, и от ДЗИ, който по това време беше в системата на финансовото министерство. С тези суми общият вътрешен дълг възлизаше на около 10 млрд. лева."
Коларов обяснява как външния и вътрешния дълг влияят на националния доход: "При отчитането на националния доход, на печалбата и на чистата продукция при изчисляването на тези показатели вътрешният и външният дълг се отчитат чрез размера на платените лихви във валута и левове съответно. Промяната на главницата на дълга не участва във формирането на националния доход, печалбата и чистата продукция. Друг е въпросът, че когато се анализира растежът на икономиката, е правилно да се види дали отчетеният растеж на националния доход е получен на равновесна основа. В нашия случай за българската икономика ръстът на националния доход, който сме отчитали, не беше равновесен, защото беше съпроводен с нарастване на валутния дълг от 1986 с по 1.5 млрд. долара, с добавяне на около 1-2 млрд. лева непохарчени пари на населението, както и с увеличаване на вътрешния дълг. Натрупването на тези неравновесия, както и стана, може да доведе до криза, при която въобще няма ръст, а връщане на производството независимо от отчитаните в предишните години ръстове на националния доход."
Ето и разкритията на Емил Христов, бивш председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет на НРБ: "Вътрешният дълг на държавния бюджет към банките (БНБ и ДСК) възлиза на около 26.5 млрд. лева и се формира от:
- задължения на бюджета към ДСК и БНБ общо 7.4 млрд. лева
- левова стойност на държавните кредити по износа общо 2 млрд. лева
- кредити от фонд "Държавно кредитиране" за нискорентабилни производства общо 3. 3 млрд. лева
- разсрочено плащане на кредити за капитални вложения на организации с ниска или отрицателна ефективност (практически невъзвращаеми) общо 7.8 млрд. лева
- недостиг на левова равностойност по ползвани кредити от чужбина от БВТБ общо 6 млрд. долара.
Основната част от този дълг е формирана в течение на много години главно по два канала:
- ежегодни скрити бюджетни дефицити, които са прикривани чрез изземване на спестените пари на населението в ДСК; те са оформяни като дълг на бюджета към ДСК, а бюджетите са представяни като уравновесени
- чрез принудително заставяне на банката от правителството да кредитира стопански организации със заеми, за които предварително е било ясно, че никога няма да бъдат върнати. Нормално е било тези инвестиции да бъдат финансирани от бюджета, но те са оформяни като кредит, за да не се покаже действителният бюджетен дефицит.
Формирането на бюджетните дефицити е водело до неконтролирана емисия парични знаци. Тегленето на влогове от ДСК от спестителите се е покривало в недостигащата част с нова емисия на пари. Така например от началото на 1989 до 8 август са емитирани нови книжни пари на сума около 1 млрд. и 360 млн. лева.
При утвърден вече бюджет с емисия нови пари са покривани и разходи по решение на партийното и държавното ръководство за изграждане на нови обекти, за покриване на превишени сметни стойности в строителството, за увеличение на заплатите, за финансиране на престижни мероприятия.
Емисията на пари не е обсъждана нито веднъж в Политбюро и Секретариата на ЦК или в правителството и е извършвана в резултат на субективно вземани решения или указания.
Неконтролираната емисия на парични знаци без стоково покритие води до засилване на инфлационните процеси. Инфлацията досега не е признавана като явление у нас. В резултат на това нашите планове винаги са били неверни. Капиталните вложения в петгодишните планове са влизали по цени на текущата година и дори когато проектосметните документи са били вярно съставяни, сметната стойност на обекта при завършването му винаги е била по-висока от първоначално предвидената.
Непризнаването на инфлацията и липсата на съответен анализ са довели до загубването на представата за реалното нарастване на работната заплата и на жизненото равнище на населението като цяло и на отделните категории трудещи се. Политиката на увеличаване на заплатите ни е била хаотична. Предварителни проучвания показват, че месечният екзистенц-минимум на едно лице (независимо дали то работи или не) за 1987 е възлизал на 163 лева. Това число свидетелства, че голям брой от семействата в НРБ съществуват под този минимум."
Истина, която днес е забравена.
* Христо Христов е журналист във в. "Дневник" от основаването му през 2001. Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите" (1999), "Държавна сигурност срещу българската емиграция" (2000) и "Убийте Скитник" (българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, 2005). Носител е на най-престижните български награди за разследваща журналистика:
- "Паница" (1999) на фондация "Свободна и демократична България"
- "Разследващи журналисти" (2001) на българската Асоциация за разследващи журналисти, Центъра за развитие на медиите и британската фондация "Гардиън"
Отличен е с наградата за цялостен принос в областта на достъпа до информация на фондация "Програма достъп до информация" (2005).
Христо Христов е първият носител на наградата за принос към свободата на духа на фонд "Георги Василев – Швейцария" (2006).
Специализирал е във в. "Гардиън", Великобритания (декември 2002) и в Международния център за журналистика, Вашингтон, САЩ (април 2004).
Последното му разследване за убийството на българския писател Георги Марков, предизвика международен отзук и за него писаха редица престижни британски вестници, сред които "Сънди Таймс" и "Гардиън", както и световните информационни агенции Ройтер, Асошиейтед прес, Франс прес и др.
Сегашното разследване е част от новата му документална книга, която предстои да бъде пусната на пазара от издателств