Студентите ще плащат основния лихвен процент по кредитите за следване. Той се определя от БНБ. Банките обаче ще могат да налагат по-висока лихва, а разликата ще се покрива от държавата. Тя ще е и гарант на заемите. Това предвижда вариантът на Закон за студентското кредитиране, който ще бъде внесен за обсъждане в Министерския съвет до края на месеца и трябва да заработи още през академичната 2008-2009 г. Документът беше представен от образователния министър Даниел Вълчев пред Националното представителство на студентските съвети (НПСС).

Лихвеният процент на БНБ е почти два пъти по-нисък от този на търговските банки, обясни Вълчев. Той се определя всеки месец, а за януари е 4.68 на сто. Според последната статистика на БНБ пазарните лихви на потребителските заеми са над 10%.

За студентски кредити ще могат да кандидатстват всички бакалаври, магистри и докторанти от държавните и частните университети в България. Те трябва да са под 35 години и да не са теглили подобен заем преди това. Парите ще се отпускат срещу лична карта и уверение от висшето училище, че кандидатът е студент. Договорихме се поне през първата година парите да покриват само таксата за следване, а по-нататък да има възможност и за потребителска част, обясни председателят на НПСС Даниел Йорданов. Размерът на заемите ще зависи от цената и продължителността на следването.

Тегленето ще е еднократно и ще става, когато студентът прецени. Не е задължително това да е в първи курс, уточни Йорданов. Той припомни, че студентите няма да получават пари на ръка, защото сумите ще бъдат превеждани от банките по сметките на университетите в началото на всеки семестър.

Изплащането на заемите ще започва 12 месеца след завършването на образованието за срок от 10 години. "Дотогава всички административни такси на банките ще се плащат от държавата", припомни Даниел Вълчев. Няма да има наказателни лихви за предсрочно погасяване. Ако студентът реши да се откаже от следването пък, ще трябва веднага да започне да връща парите. Държавата ще преследва недобросъвестните платци и ще покрива кредитите при неизплащане от страна на бившия вече студент.

Парите за гарантирането на студентските заеми ще се осигуряват от бюджета и по европейски програми. "Те ще са в специален фонд, в който първоначално ще има 10-20 млн. лв.", съобщи образователният министър. Той добави, че все още не са направени изчисления колко студенти могат да теглят кредити при тази сума. Според министерството фондът ще се превърне в разход за бюджета едва когато започне погасяването на дълговете.

"В системата за кредитиране може да се включат всички банки. Ние само ще определим правилата", каза Вълчев. Управляващата финансова институция ще е държавната Насърчителна банка. По предложение на студентите системата ще се контролира от надзорен съвет, в който ще влизат банките, университетите и образователното министерство.