Съвпадението с посещението на президента Путин и договорите, които бяха подписани, са обяснението в тази внезапна нова активност по дебата за АЕЦ "Козлодуй". И според мен основната цел на това нещо е да не се говори за подписания договор за "Белене" и за откритите проблеми около "Белене", коментира пред БНР Антоанета Приматарова, бивш главен преговарящ на България с ЕС

Когато темата за строежа на "Белене" беше лансирана при създаване на партия НДСВ през 2003 г., единствената новина беше, че ще строим "Белене", вземат ни "Козлодуй". Тогава надеждата беше да не се говори за "Козлодуй", а да се говори за "Белене". Сега имаме като че ли обратната ситуация - дайте да не говорим за "Белене", да си говорим отново за "Козлодуй", каза още тя.

На въпроса възможно ли е такова предоговаряне тя отговори че "идеята, лансирана от премиера Станишев да се дадат под лизинг реакторите на други държави, които да тръгнат да ги спасяват, просто беше отстреляна буквално на следващия ден, тъй като това беше едно изявление, което беше очевидно за вътрешна консумация, някакъв вътрешен пиар".

Още на следващия ден говорителят на комисаря по енергетиката заяви, че това не е възможно.

Без да се промени договорът, няма как да стане това. Член 30 от Договора за присъединяване на България и Румъния има 3 алинеи и в първата се казва, че България, след като окончателно в съответствие със своите задължения закрива за последващо извеждане от експлоатация блокове едно и две, и т. н., и се задължава да затвори блок три и четири. "И тук наблягам и на това, че България в съответствие със своите задължения. Този филм, който вчера беше излъчен по БНТ, по Канал 1, държавната телевизия, (т.нар. документален филм на Тома Томов, агитиращ за спасяването на реакторите - бел.ред.) и който вероятно ще бъде показан днес, започва също с едно интервю с един господин, представител от ЕБВР, в което се набляга на това. Всъщност става дума за споразумението на основата на подхода на Г-7 от 1992 г. и не става дума само за българските реактори, става дума за реакторите в Словакия и в Литва също, независимо, че в Литва са от друг тип".

"По тази линия лобиране, било то чрез даване под лизинг, убеждаване на когото и да е, без да стане промяна в договора е невъзможно - този член няма как да бъде анулиран, ако не бъде променен договорът. Такава процедура няма и дори да беше възможна - а непрекъснато отвсякъде идват сигнали, че тя е невъзможна, защото има много държави, които никога не биха се съгласили - този разговор българското общество го води долу-горе от 8 години.

По повод позоваването на "извънредни ситуации", описани в чл. 36 от договора, което за пръв път президентът Първанов направи Европейския парламент преди година, Приматарова съобщи, че още се работи по внасяне на такова искане от страна на България. "Не се получи нищо и с инициатива да се търси обща атака от държавите от Балканите, които да излязат със съвместна декларация, че те без "Козлодуй" не могат. Освен това чл. 36 не може регионално да се прилага, а само национално, и това също е една огромна манипулация. С две думи казано, член 36 предвижда да се поискат защитни мерки, било то от новоприсъединилите се страни, било то от старите държави, ако вътрешният пазар с неговите четири свободи - свободно движение на стоки, свободно движение на капитали, услуги и хора, предизвика някакви трайни и сериозни затруднения в който и да е сектор на икономиката. И от мерките, които се прилагат от комисията, а не от държавата, която ги иска, се уточнява, че тези мерки имат за цел да адаптират засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар. След това става дума, че тези мерки трябва да бъдат такива, че да не включват граничен контрол.

Тоест основно тази клауза е свързано с евентуално някакви трайни и сериозни затруднения за свободно движение на стоки."

Този аргумент се използва от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, но аз искам да чуя факти и относно това какво сме поели като ангажименти,благодарение на които станахме европейци на 1 януари 2007, каза още Приматарова.