Фикрие Сабриева ще се омъжи със затворени очи и лице, плътно покрито с бяла боя и лъскави пайети. Тя живее "на края на света" в една особена мюсюлманска култура насред християнска България.

Отдалеченото село Рибново, кацнало на снежните планински склонове в Югозападна България, пази жива традицията на зимните сватби, въпреки десетилетията комунистически преследвания, последвани от беднотия, принудила много от мъжете да емигрират.

"Съседните села опитаха да правят традиционни сватби след отмяната на забраната, но обичаите им вече бяха отмрели - жените им искаха да са модерни", разказва 61-годишният Али Мустафа Бушнак, чиято дъщеря е дошла да види сватбата на Фикрие. "Може би сме на края на света. Или пък хората в Рибново са много религиозни и горди с традициите си."

Някои експерти смятат, че придържането към церемонията е отговорът на Рибново на преследванията от миналото.

България е единствената държава в Европейския съюз, в която делът на мюсюлманското население е около 12%. Комунистическият режим, който не толерираше религиозните церемонии, се опита насилствено да интегрира мюсюлманите в предимно православното българско население като ги принуди да изоставят традиционното си облекло и да приемат славянски имена.

След рухването на комунизма през 1989г. сватбите се възродиха с пълна сила сред помаците - население от славянски произход, което е приело исляма по време на Османската империя и днес представляват близо 2.5% от 7.8-милионното население на страната. Днес обаче те се правят единствено в затвореното общество на Рибново и в още едно друго село. Младите мъже се връщат от чужбина специално за зимните сватби.

Хората в Рибново се идентифицират повече с мюсюлманската си религия, отколкото с етническия си произход или българската националност, и сватбите са демонстрация на верската им отдаденост. В селото с 3500 жители има две джамии и 10 ходжи.

ЧЕИЗ НА ПОКАЗ

Откакто се е родила, семейството на Фикрие системно й трупа чеиз - предимно домашни плетива, покривки, чаршафи, пердета, чорапи, килими и пътеки. В слънчевата зимна събота всичко това се окачва на специално скеле, дълго 50 и високо 3 метра, издигнато до черния път, водещ към нейния дом.

Почти всички от селото минават да "инспектират" изложеното - тесният двор на Фикрие се е превърнал във витрина на мебели и кухненски уреди, които булката ще занесе в новото си домакинство.

Муса - 20-годишният младоженец, и момичето повеждат хорото на централния площад, на което предимно се хващат младите.

Но кулминацията на церемонията е боядисването на лицето на булката в бяло, което става на втория ден. Ритуалът се изпълнява в много тесен кръг в присъствието само на жени. Главата й се покрива със специална забрадка, а отстрани и отпред се окичва със сребристи гирлянди. Обута в шалвари и облечена в дрехи във всички цветове на дъгата, булката е представена на чакащите от майка й и баба й.

На Фикрие е забранено за отваря очи, докато ходжата не даде благословията си на двойката. На сватбата алкохол не се сервира, а сексът преди брака е табу.

ЗАБРАНЕНИТЕ РИТУАЛИ

Етнографите казват, че е трудно да се посочи откога датира ритуалът с боядисаната булка, тъй като комунистическият режим възпрепятствал проучванията сред групите на етническите и религиозните малцинства. Много е вероятно да става дума за нещо, което те самите са създали. Това е начинът им да покажат кои са и какви са", обяснява Маргарита Карамихова от Етнографския институт към БАН.

Специалистите сочат, че помаците имат много повече проблеми с идентичността и са изправени пред повече трудности, отколкото етническите турци - основната мюсюлманска група в България.

"През 60-те години беше забранена мюсюлманската музика на сватбите, не им даваха да носят традицинното си облекло, а през 80-те години помашките сватби бяха напълно забранени", разказва кметът на Рибново Ахмед Башев

Жителите на Рибново се издържат от тютюна и земеделието, но ниските доходи в най-бедната страна от ЕС принуждават мъжете да търсят работа в градовете или на Запад, най-малкото, за да съберат пари за сватба.

Външният свят трудно пробива в Рибново и местните младежи рядко се женят за някой извън селото. Според 19-годишната Фикрие Илязова (смята се, че момиче трябва да се омъжи преди да е навършило 22 години) жените тук не бързат да се модернизират. "Брат ми иска да пътува, да види свят... За мъжете е различно. Правят каквото си искат. Аз искам да остана тук и да се омъжа."