Конфедерацията на работодателите и индустриалците ще подпомогне правителството с анализ на нуждите на компаниите от високо- и средноквалифицирани кадри и не толкова с нискоквалифицирани, коментира главният й секретар Евгений Иванов. По думите му за третата категория кадри все още има ресурс и в страната. Част безработните, които имат потенциал да се върнат на пазара на труда, ще бъдат обучени или преквалифицирани с пари от европейските оперативни програми, смята Иванов.

Собствено проучване на нуждите от специалисти вече е започнала Българската строителна камара, съобщи изпълнителният й директор Иван Бойков. Предварителните експертни разчети на камарата са, че ще бъдат необходими поне 4 хил. души за изграждане на пътища и енергийни обекти .

Само за строителството на АЕЦ "Белене" са нужни най-малко 1000 души. По думите на Иван Бойков проучването ще е представително за бранша и ще изясни какви специалисти са нужни за него, какъв да е делът на мъжете и жените, какво образование и специални квалификации да притежават. "Нуждаем се от инженери и средни специалисти с конкретни професии като аргонови заварчици, монтажници, оператори на машини", каза той. По думите му подобно проучване се прави и за целия Европейски съюз, където ситуацията е подобна на България. Очаква се да излезе и европейска директива за внос на кадри, така че се вписваме изцяло в европейските тенденции, а в България проблемът е по-остър, защото инвестициите са по-големи, каза той. Освен да се уточнят нуждите от работна ръка, според него е необходимо и да се установи и какво е нивото на подготовката им в българската образователна система. Сега разминаването между нуждите на бизнеса и качеството на образователните програми е пълно, каза той. Ако това се промени, ще може да се начертае стратегия за години напред.

Правителството явно е оценило, че недостигът на работна ръка вече забавя развитието на икономиката

и влошава външнотърговския баланс, особено заради задъхването на туризма, подчерта зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Камарата ще предложи да бъдат организирани информационни кампании сред българските общности в Украйна, Молдова, Македония и другаде, за да бъдат запознати с намеренията на правителството, с условията на труд тук, с нивата на реалните, а не на официалните възнаграждения. Същевременно Тебеян подчерта, че бизнесът не се нуждае от хора, които са безработни в собствените си държави и само ще натоварят българските социални фондове.

Според БСК друг подценяван ресурс са българските гастарбайтери във високо развитите държави. "Те заминаха в началото на това десетилетие, когато в страната нямаше работа, и получават сравнително ниски надници спрямо средните в страните, където са отишли. Същевременно режийните им разходи са по-големи, отколкото биха били в България. Ако бъдат информирани, че действителните нива на възнагражденията тук вече далеч не са ниски, хората, които обикновено имат и жилище в България, биха се върнали", прогнозира Тебеян. Трети източник на работна ръка според него са бившите съветски републики, където също могат да се намерят квалифицирани кадри, а нивото на заплатите е значително по-ниско, отколкото в България. По данни на Евростат у нас цените на потребителските стоки са два пъти по-ниски, отколкото в ЕС, а цените на услугите - три пъти по-ниски, припомни той.

Подкрепяме г-жа Масларова и заставаме изцяло зад нейното решение, заяви председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. Той подчерта, че туристическият бранш е един от най-силно засегнатите от недостига на кадри. Прогнозите на асоциацията са, че през следващите една-две години туристическата индустрия на България ще открие около 30 хил. работни места.

Бизнесът ще постави пред вицепремиера Ивайло Калфин, в чийто ресор е изработването на национална стратегия по миграцията, и проблема с нормативната уредба. "Трябва да обсъдим дали вносът на работна сила трябва да става на компактни групи, чрез квоти или да оставим на работодателите сами да правят подбора. Целта е процесът да не излезе извън контрол и да създаде проблеми, вместо да помогне", каза Евгений Иванов. По думите на Дикран Тебеян камарата ще предложи да се намалят някои държавни такси, които МВР и Агенцията по заетостта събират, за да легализират вноса на работници. Сега агенцията взима 600 лв. от работодателя, който желае да наеме чужденец, а МВР таксува с още 500 лв. издаването на едногодишно разрешение за пребиваването му. Работодателят трябва доста добре да си направи сметката дали да плати 1100 лв. за една година, или ще му излезе по-евтино да назначи българин, като му увеличи годишната заплата със същата сума, коментира Тебеян. Това според него е и аргумент срещу евентуални опасенията в обществото, че вносните работници ще получават по-високи заплати, отколкото местните.