Председателят на Българската академия на науките акад. Иван Юхновски беше преизбран в понеделник. Той получи четвърти пореден мандат, след като при тайно гласуване за него пуснаха бюлетини 85 от членовете на общото събрание на институцията въпреки съмненията за нарушение на Закона за БАН и устава на академията.

Само 18 от 108-те гласували не подкрепиха кандидатурата на Юхновски, а петима бяха против.

Седмица преди предсрочните избори за поста бяха издигнати две имена - на самия Юхновски и на заместника му Никола Съботинов. В деня на гласуването обаче Съботинов оттегли кандидатурата си с мотива, че името му е предложено без негово съгласие. Той пожела успех на шефа си и изрази надежда, че той ще събере мнозинство. Така общото събрание можеше да избира между "да" и "не" за дългогодишния си началник.

При това положение избор не може да има, заяви минути след оттеглянето на Съботинов министърът на образованието Даниел Вълчев пред журналисти. В края на миналата седмица той коментира, че академията трябва да спазва закона, според който учените могат да заемат щатни длъжности до навършване на 70 години. Тогава Вълчев каза, че ако 71-годишният Юхновски бъде избран за четвърти път, той ще направи така, че законът да бъде спазен. Вчера обаче министърът отказа да съобщи какво ще предприеме. По закон той може да назначи проверка, която в срок от месец да констатира има ли нарушения. Ако законът е погазен, министърът може да анулира избора.

Четвъртият мандат на Юхновски беше оспорен и от няколко учени още преди да стане факт. Освен срещу възрастта му те възразиха и срещу непрозрачната процедура. Никъде нямаше официална информация за изтеглените два месеца по-рано избори, заяви председателят на Висшата атестационна комисия (ВАК) акад. Петър Кендеров. Това, което се случва, е срамно за Българската академия на науките, заяви акад. Камен Куманов. В интерес на академията е всички спорове да бъдат изчистени, обяви председателят на ВАК. Той каза, че може да атакува избора в съда. Решение за оспорване на процедурата вече са взели от Гражданското движение за защита на образованието и науката, начело на което е бившият декан на Факултета по математика и информатика на Софийския университет акад. Борислав Боянов. Учените и преподавателите от сдружението са решили да се обърнат и към европейски съд.

Все пак в понеделник някои от участниците в събранието се опитаха да отложат избора чрез изменение на дневния ред. Ст.н.с. Галя Ангелова предложи вотът да не се състои и да бъдат обсъдени писмата на акад. Кендеров и акад. Куманов, изпратени по-рано до ръководството на общото събрание. Колегата й Димитър Димитров поиска да се прекрати изборът и да започне процедура за гласуване на ново общо събрание, което да избере новия председател. Двете предложения не бяха гласувани, защото не били направени по правилата. Те обаче бяха допуснати за обсъждане, "за да се запази демократичният дух на академията" по израза на председателя на общото събрание Златан Стойнов. Още след първото изказване срещу преизбирането на Юхновски дискусията беше прекратена.

Ръководството на академията предприе опит да парира обвиненията в нарушаване на закона, аргументирани с възрастта на акад. Юхновски, като представи становище на Института по правни науки към БАН. Позицията на юристите от академията застъпва мнението, че текстът на закона има предпазна функция, която задължава работодателя да не прекъсва трудовите правоотношения с лица, навършили 70 години. Становището беше подкрепено и с решение на Върховния касационен съд от 2002 г., в което пише, че "носителите на научни звания, независимо от длъжностното им качество и място на работа, щом то е свързано с научна и творческа дейност, ще се ползват от възможностите, които законодателят им предоставя, включително и от тази да работят на щатна работа до по-висока възраст".

На критиките, че Юхновски ще управлява академията 16 години, негови поддръжници отговориха, че в исторически план мандатът му не е чак толкова дълъг. Те дадоха за примери Марин Дринов (1838-1906), който е бил начело на академията 27 години, Иван Евстатиев Гешов (1849-1924), ръководил институцията 26 години, и Ангел Балевски - 20 години председател по времето на социализма.

След огласяването на резултата Юхновски заяви, че е избран легитимно от легитимен орган. Скандалите около процедурата обаче му развалили настроението. Срам ме е от това, което се случва в БАН, защото така се петни името на академията, каза той. Пред общото събрание заяви, че очаква много премеждия и трудности за институцията и посвети словото си основно на имотите и заплатите.

"Ако бях приел номинацията, това щеше да е предателство спрямо акад Юхновски. Постарах се да запазя целостта на академията, за да продължим по същия начин, както сме работили и досега", каза след изборите и направилият си самоотвод Никола Съботинов. Според него целостта на БАН била застрашена заради аспирациите към имотите й.

Сградите на академията са на апетитни места в София и страната. В последните десетина години към голяма част от тях има реституционни претенции. БАН вече има нотариални актове за кампусите си на 4-ти и 8-и километър на бул. "Цариградско шосе" в столицата, заяви при представянето на предизборната си платформа Юхновски. В момента се водят дела заради опити за реституция на зданията на 8-и километър. Окончателно спечелихме съдебните битки за сградите в Малко Търново, Рупите, Пловдив, обяви пред общото събрание председателят.

Той подчерта, че за последните десет години на управлението му бюджетът на БАН е скочил над два пъти заради лобирането пред държавните институции. За миналата година той е бил над 108 млн. лв., от които около 80 млн. са осигурени от държавата. Останалите 30 млн. лв. са от собствени приходи от конкурси и договори за научни изследвания и от отдаване на помещения под наем. Финансирането от държавния бюджет обаче се харчи основно за заплати на работещите в академията над 8 хил. души, както и за плащане на сметки за ток, парно, вода и телефон и поддържане на многото сгради. Средствата за научни изследвания идват основно от държавния фонд "Научни изследвания", както и от програми на ЕС. По данни на министерство на образованието БАН печели над 60 на сто от конкурсите на държавния фонд (повече на стр. 6) и половината от проектите, които България привлича от ЕС.

Благодарение на по-големия бюджет заплатите на учените от академията ще бъдат увеличени до средно 528.62 лв. от 1 март и 591.48 лв. от 1 юли, съобщи Юхновски на подчинените си. Новината беше посрещната с бурни аплодисменти от залата с академици и член-кореспонденти на средна възраст 72 години.