Съдържание: - Далечната 1973 г - След промените в България - Приватизацията - За автора - Форум към статията

В близост до Кьолн се намира градчето Керпен, в което е базирано едно от малкото оцелели български дружества - "Булмак". Чрез телефоните от сайта на фирмата се свързваме с управителя й Станислав Пелов. Въпреки че нямаме предварителна уговорка, той веднага приема екипа на "Дневник". "Булмак" се намира в централната част на индустриалната зона край Керпен, която някога е била голи поляни. Приятна изненада е, че българската сграда и парцелът, на който се намира, не правят изключение от общата чистота и ред, характерни за Германия. Същото важи и за огромното хале отвътре, пълно с български машини, подготвени за извозване до купувачите им в Германия. От 35 години "Булмак" прави едно и също - продава машиностроителна продукция от България.

Началото е поставено през 1972 г., когато с решение на Министерския съвет е одобрено предложението на търговския министър проф. Иван Недев да се създаде фирма във ФРГ за износ на машини и за техническото им обслужване. Външнотърговската организация, която го образува, е създаденият през 1966 г. "Машиноекспорт". "Булмак" е регистрирана през 1973 г. с уставен капитал 64 000 германски марки, като "Машиноекспорт" покрива разходите й. Следва увеличение на капитала и закупуване на терен за изграждане на база за 330 000 марки, който и до днес е същият, но цената му се увеличила многократно (през 1991 г. е над 3 млн. марки). Фирмата е на стратегическо място, тъй като се намира в провинция Северен Рейн-Вестфалия, една от най-развитите икономически зони в Германия. Близостта до границата с Белгия и Холандия е друго предимство, а новите аутобани А4 и А61 осигуряват бърза връзка както на запад, така и на юг. До промените "Булмак" страда от хроничната слабост в политиката на тогавашното държавно ръководство към българските задгранични фирми - неправилна стопанска и пазарна преценка. Въпреки че става печелившо, от "Булмак" с различни правителствени решения са пръснати средства в нарояването на други задгранични дружества, които впоследствие са се оказали неуспешни (виж графиката). Така навремето чрез "Булмак" "Машиноекспорт" хвърля значителен финансов ресурс в Австрия, Мексико, Гърция, Италия, Швеция, Норвегия, налива 1 млн. марки за поемане на загубите в крайно неуспешния проект "Рьоперверк" - Фирзен, Германия. Пикова година на продажбите на машиностроителна техника е 1986 г., след която резултатите се влошават.

Промените заварват дружеството с дългове към Фонда за подпомагане на задграничните фирми - около 200 000 марки. Според ревизионния акт от 1991 г. по баланса на дружеството за 1990 г. задълженията му към кредитори, основно "Машиноекспорт", възлизат на 20. 7 млн. марки. Ревизията установява, че на 10 ноември 1989 г. е подписан договор между генералния директор на "Машиноекспорт" инж. Нено Митев и директора на дружеството Красимир Игнатов, по силата на който на "Булмак" е предоставен кредит в размер на 6.5 млн. марки, с който всъщност се трансформират в заем вземания на "Машиноекспорт" към задграничната фирма. Насрещна проверка на ревизията обаче установява, че по баланса на "Машиноекспорт" не се водят такива взимания, както и 2.1 млн. лихва. "Установи се, че общо 8.6 млн. марки посочени в баланса на дружеството "Булмак" задължения към "Машиноекспорт" представляват извънбалансови (скрити) печалби, което потвърди и бившият директор на дружеството Игнатов", заключава ревизията, която задължава фирмата да преведе средствата по специална сметка в Българската външнотърговска банка.

Следват крайно трудни години, тъй като икономическата криза, завещана от комунизма, парализира производството в България. "Периодът 1990-1993 г. бяха най-тежките години, защото отведнъж всички пазари се затвориха, а производството в България беше много слабо", разказва Станислав Пелов, който започва работа в "Булмак" през 1989 г., а от 2003 г. ръководи дружеството. "По време на кризата в България се наложи да обикаляме складовете в ГДР, Полша, Чехия, за да намираме всякакви машини и да ги продаваме", допълва той. В средата на 90-те години в Германия се въвеждат нови стандарти за машиностроителната продукция, но това предизвикателство е успешно преодоляно от "Булмак". От всички сродни фирми на страни от бившия социалистически лагер само тя оцелява на германския пазар. "И днес продаваме изключително българска продукция - инструментални машини, стругове, фрези, бормашини, отрезни машини, хидравлични изделия, мотори, цилиндри, вентили, агрегати, помпи", казва Пелов. "Булмак" продава продукция на Завода за металорежещи машини (ЗММ) - Сливен, ЗММ "Машстрой" - Троян, "Арсенал" - Казанлък, ЗММ "Металик" - Пазарджик, завода за голямогабаритни машини в Перник, ЗММ - Нова Загора, "Пневматика" - Кърджали, хидравлика на "Капрони" - Казанлък и завода в Шипка, завода за вентили в Чирпан и на цилиндри в Ямбол. "Оказа се, че в цяла Европа търсенето на универсални металорежещи машини през последните години нараства, а качеството на българската продукция е на добро ниво и в Германия се цени", коментира управителят на "Булмак". Фирмата реализира продажби и в Белгия, Холандия, скандинавските страни , Австрия, Швейцария и Португалия. Годишно продава между 180 и 200 машини, а оборотът възлиза на 4.5 млн. евро. Според базата данни за бизнес информация на "Ди енд Би" (D&B) "Булмак" е оценена от независимата финансова агенция с рейтинг 1, т. е. с минимален риск от провал. Отчита се, че предприятието е годно за вземане на кредити, като му се определя кредитен лимит 153 388 евро. Платежоспособността на фирмата също е оценена много добре (82 от 100 точки), или с други думи - плаща сметките си повече от 5 дни преди изтичането на крайния срок. Станислав Пелов обяснява, че връзката с българските производители е взаимна. Освен солидна складова база и резервни части дружеството разполага и със сервиз, нещо много важно за Германия, тъй като клиентите могат да разчитат на гарантирана поддръжка на машините, които купуват. Във фирмата днес работят общо шест души заедно с ръководителя, от които четирима българи и две германки, отговарящи за счетоводството и спедицията.

"Булмак" оцелява и въпреки превратностите около приватизацията на "Машиноекспорт". Сделката е през 1999 г., когато министърът на търговията Валентин Василев подписва за продажбата на 60.3% от капитала на "Машиноекспорт" на "Булмаш" АД, в който управител е синът на бизнесмена Борислав Дионисиев - Христо Дионисиев (вписан и като управител на "Булмак" за известен период). Преди това Борислав Дионисиев приватизира ВТО "Електроимпекс", както и "Софарма" и "Фармахим холдинг". Негова собственост е друга задгранична фирма - "Сибимекс", в Милано, Италия. Борислав Дионисиев е един от учредителите на Бизнес клуб "Възраждане" през 2001 г., а през 2004 г. името на "Машиноекспорт" беше забъркано в скандала "Петрол срещу храни". От същата година датира и следващата промяна на собствеността върху "Машиноекспорт", която днес изцяло е на бизнесмена Петър Манджуков. "Оценката ми за "Булмак" е много добра, защото фирмата се ръководи от успешен мениджър и се е наложила на германския пазар, търгувайки само с българска машиностроителна продукция. Затова марките "Машиноекспорт" и "Булмак" ще се запазят и развиват", коментира Манджуков.