Империята на задграничните фирми VII - "Булхимекс" - диамант за 8 милиона в "Химимпорт"
Във втората част на документалното разследване "Империята на задграничните фирми" ще бъдат представени факти за съдбата на задграничните дружества с българско участие в Германия, почерпени от германските архиви. Проучването е подкрепено от Института за изследване на близкото минало и ще бъде издадено като документална книга.
| Съдържание: - Стратегическа база на Дунав - 10 ноември и приватизацията - ТИМ - третият етап на "Булхимекс" - За автора - Форум за статията |
От всички 11 задгранични дружества с българско участие, регистрирани по времето на комунизма във Франкфурт, Германия, действащо е само едно - "Булхимекс", показва търговският регистър на Административния съд в града. То е образувано през 1982 г. от една от най-мощните външнотърговски организации (ВТО) "Химимпорт". Нейният първи опит в задграничните фирми е създаването на "Хемикомерц" в Германия още през 60-те години и на клоновете му в различни западни страни (виж графиката). Втората вълна е след средата на 70-те години с преминаването на дружествата "Конор италиана" в Милано, Италия, и "Конор" в Базел, Швейцария, под координацията на "Химимпорт". През 1986 г. организацията е задължена от комунистическото и държавното ръководство да се включи в наливането на милиони в изключително неуспешния задграничен проект - "Виенапласт" (Хохлойтнер). Това е производствена фирма във Виена, Австрия, купена в предфалитно състояние с дългове за 12 млн. долара, в която през следващите години са "инвестирани" още над 5.5 млн. долара. "Химимпорт" участва в осъществяването на редица специфични операции, главно реекспортни, средствата от които са включени в изпълнението на резервната валутна програма за търсене на допълнителни валутни източници, създадена от комунистическото управление след финансовата неплатежоспособност, в която то изпада през 1977-1978 г.
През 1982 г. по предложение на министрите на търговията и на химическата промишленост Христо Христов и Георги Панков "Химимпорт" започва да инвестира в нова задгранична фирма. Тогава с решение на Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерския съвет под председателството на вицепремиера Андрей Луканов е одобрено създаването на задгранично дружество "Булхимекс" с основен капитал 500 000 германски марки. Предмет на дейност са експорт, импорт, транзит на химикали, химически продукти и всякакви други стоки, както и складова дейност. За тази цел е избрано удобно място - пристанището до Дегендорф, намиращ се в района на Горен Дунав в Бавария (североизточно от Мюнхен). Мястото дава възможност за търговия и по воден път, а оттам преминава голяма част от товарите на "Химимпорт" от и за Западна Европа. Чрез "Булхимекс" е купен терен за около 25 000 кв. м, на който се изгражда складова база. Първоначално "Химимпорт" предоставя между 3 и 4.8 млн. марки за строежа. Според указанията на кабинета средствата за създаване на "Булхимекс", за терена и за построяването на базата "се осигуряват от извънпланови валутни постъпления на ВТО "Химимпорт", която тя ще отчете по резервната валутна програма на Министерството на външната търговия". По предварителни разчети дружеството още през първата година е трябвало да излезе на печалба с над половин милион марки. Само година по-късно, през 1983 г., Бюрото на Министерския съвет разрешава капиталните вложения в "Булхимекс" да се увеличат на 8.6 млн. марки. Освен от приходите по резервната валутна програма средства се взимат и от фондове на външнотърговското министерство. Операцията е оформена като договор между "Химимпорт" и "Булхимекс", като централата в София отпуска на задграничното дружество заем от 8 млн. и 150 хил. марки, които следва да бъдат възстановени до 2002 г.
През 1984 г. "Булхимекс" отваря представителство във Франкфурт. През 1987 г. правителството разрешава уставният капитал на "Булхимекс" да бъде увеличен от 2 млн. на 2.5 млн. марки. Причината за това е, че от 1987 г. западногерманското законодателство задължава дружествата да публикуват балансите си. "При тази публикация ще се разбере, че активите и пасивите на дружеството не отговарят на реализирания оборот, както и значителните задължения на дружеството към "Химимпорт", пишат в докладна записка до кабинета министър Христо Христов и генералният директор на "Химимпорт" Бело Белов. Това е времето, когато чрез "Булхимекс" "Химимпорт" прелива 1.8 млн. марки в пропадащия проект "Виенапласт", Австрия. Директори на "Булхимекс", през периода 1982-1990 г. са Лазар Видинлиев, Илиян Йорданов, Христо Карпачев, Боян Тричков, Цветолюб Владински и Георги Стоев.
Политическите промени заварват "Химимпорт" с шест активни дружества - "Конор" - Швейцария, "Булхим" - Италия, "Растем" - Холандия, "Булхимекс" - Германия, "Химимпорт - Хеллас" - Гърция, и "Виенапласт" - Австрия. В справка на "Химимпорт" за задграничните му дружества към декември 1990 г. до Димитър Луджев, вицепремиер в правителството на Димитър Попов, се посочва, че фирмата "Булхимекс" разполага със собствена база за 5.1 млн. марки и че в дружеството са инвестирани общо 8.3 млн. марки.
"Химимпорт" става едно от първите приватизирани външнотърговски организации. Агенцията по приватизация (АП) открива процедура в началото на 1994 г. по време на правителството на Любен Беров. По данни на АП тогава капиталът на "Химимпорт" е възлизал на 51.668 млн. лв. Към момента на изготвяне на приватизационната оценка "Химимпорт" продължава да има дялово участие в гореизброените задгранични дружества заедно с новосъздадените в Чехия и Русия. Дружествата в Германия, Холандия, Италия и Русия притежават недвижимо имущество. В отговор на запитване дали са оценени задграничните активи на "Химимпорт" агенцията посочва, че "всички активи, собственост на "Химимпорт", са били предмет на оценка и са взети предвид при определяне на стойността на дружеството". Точно на колко са оценени имотите на задграничните фирми обаче АП не може да посочи, защото в "изготвената приватизационна оценка изрично е декларирано, че документацията в нея, включително и оценката на активите, е предмет на търговска тайна и конфиденциалност".
През есента на 1994 г. мениджърският екип на "Химимпорт" регистрира "Химимпорт - Инвест" АД и чрез него купува 58.7 процента от капитала на дружеството за 7 049 870 щатски долара. През 1996 г. при масовата приватизация са продадени още 15.7 процента от "Химимпорт". Същата година на "Химимпорт - Инвест" е прехвърлен и остатъчният дял от 4.3 процента. Мениджърският екип става и собственик на задграничните фирми от ерата на комунизма. Повечето от тях са закрити, а имуществото разпродадено. Базата в Дегендорф има същата съдба, а от 1996 г. седалището на "Булхимекс" е преместено във Франкфурт. Дружеството се поддържа живо, а прокуристи са Боян Тричков и Цветолюб Владински.
През 2000 г. варненската икономическа група ТИМ придобива мажоритарен дял в "Химимпорт" АД. Освен "Булхимекс" тя наследява и "Конор" в Швейцария и образуваното през 90-те години дружество "Ню Кен" в Англия. Последното е дистрибутор на продукцията на завод "Каучук" в Пазарджик, на което икономическата група го продава. "Конор" е закрито. Новият съвет на директорите на "Химимпорт" назначава Фреди Пиетро Шиаво като втори управител на "Булхимекс" (първият е Владински). През март 2001 г. изпълнителният директор на "Химимпорт" Иво Каменов получава пълномощно да подписва всички документи, свързани с "Булхимекс", чието седалище по това време е преместено в Мюлхайм, на границата с Швейцария. През септември същата година за прокурист на "Булхимекс" е назначен Ивайло Бакалов, а Цветолюб Владински е освободен като директор. През 2004 г. Шиаво е заменен като управител от Родислав Стефанов, който изпълнява тази длъжност и в момента. В България той е собственик и управител на туристическата агенция "Тракия райзен" и още няколко фирми. През 2005 г. седалището на "Булхимекс" е преместено във финансовия център на Германия - Франкфурт. Адресът от съдебния архив ни отвежда в най-скъпия квартал на града. На около 200 метра от седалището на задграничната фирма се издигат двата небостъргача на Дойче банк. На адреса намираме жилищна сграда, а името на "Булхимекс" присъства само върху пощенска кутия. От другите табели разбираме, че в сградата собственост имат и други фирми на ТИМ. Както по-късно ще ни обяснят от "Химимпорт", регистрацията на "Булхимекс" е на този адрес, защото там живеел управителят на дружеството. "Булхимекс" се занимава с недвижими имоти, наследени и нови, които сме купили. Част от тях отдаваме под наем, други се ползват от групата - от авиокомпания "Хемус ер", от банка ЦКБ", посочва Иво Каменов, изпълнителен директор и член на управителния съвет на "Химимпорт". Намалените данъци в България вече позволяват бизнесът да се осъществява в България и поради тази причина икономическата група е преориентирала дейността на "Булхимекс". Допреди две години, когато бизнес климатът в страната не е толкова благоприятен, задграничното дружество е имало по-активна дейност, като търговията със зърно е осъществявана чрез него. Днес "Булхимекс" остава единствената действаща фирма, наследена от някогашното ВТО "Химимпорт".
| Христо Христов е журналист във в. "Дневник" от основаването му през 2001. Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите" (1999), "Държавна сигурност срещу българската емиграция" (2000) и "Убийте Скитник" (българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, 2005). Носител е на най-престижните български награди за разследваща журналистика: - "Паница" (1999) на фондация "Свободна и демократична България" - "Разследващи журналисти" (2001) на българската Асоциация за разследващи журналисти, Центъра за развитие на медиите и британската фондация "Гардиън" - "Черноризец Храбър" (2003 и 2005) на Съюза на издателите на всекидневници в България. Отличен е с наградата за цялостен принос в областта на достъпа до информация на фондация "Програма достъп до информация" (2005). Христо Христов е първият носител на наградата за принос към свободата на духа на фонд "Георги Василев - Швейцария" (2006). Специализирал е във в. "Гардиън", Великобритания (декември 2002) и в Международния център за журналистика, Вашингтон, САЩ (април 2004). Последното му разследване за убийството на българския писател Георги Марков, предизвика международен отзук и за него писаха редица престижни британски вестници, сред които "Сънди Таймс" и "Гардиън", както и световните информационни агенции Ройтер, Асошиейтед прес, Франс прес и др. |