Империята на задграничните фирми VIII - Замитане на следите

На живо
Заседанието на Народното събрание

Империята на задграничните фирми VIII - Замитане на следите

1 / 2
Във втората част на документалното разследване "Империята на задграничните фирми" ще бъдат представени факти за съдбата на задграничните дружества с българско участие в Германия, почерпени от германските архиви. Проучването е подкрепено от Института за изследване на близкото минало и ще бъде издадено като документална книга.
"Господин министър-председател, при разследването на следствено дело №4/1990 г. по данни от справка на бившето Министерство на външноикономическите връзки се установи, че към 18 юни 1991 г. е имало 353 български задгранични дружества с държавно участие. В действителност броят на тези дружествата е неизвестен, като вероятно е много по-голям от посочения. Голяма част от задграничните дружества са нерентабилни, но продължават да бъдат субсидирани от държавните фирми, които са ги учредили. При възложени от прокуратурата финансови ревизии на дружествата бяха констатирани много случаи, при които задграничните дружества не превеждат в България печалбата си, не плащат данъци в нашата страна и не правят отчисления за координаторите си, възползвайки се от регистрацията в чужбина като юридически лица." Това е част от писмо от 1993 г. на главния прокурор Иван Татарчев до премиера проф. Любен Беров, в което държавният обвинител настоява изпълнителната власт да предприеме активни действия за защита на държавните интереси в инвестираните по времето на комунизма средства в задграничните дружества с българско участие. Въпреки че е сформирана правителствена комисия под ръководството на вицепремиера и министър на търговията Валентин Карабашев, тогавашният кабинет не изпълнява докрай задачата. Той не прави изключение от общата държавна политика по въпроса за съдбата на инвестираните в задграничните фирми национални капитали (виж графиката). Предприетите при някои от правителствата през прехода мерки се оказват или временни, или недостатъчни. Те не са продължени от следващите правителства. Така и до днес държавата не е изяснила докрай този въпрос, въпреки че в различни периоди и от различни политически мнозинства заради него са създавани парламентарни и междуведомствени комисии.
Последният опит
През есента на 2004 г. след серия от парламентарни питания на депутатите от опозицията Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов Народното събрание прие решение, което би следвало да даде по-голяма яснота за наследството на задграничните дружества. По силата му бе възложено следното:
-Министерският съвет да създаде междуведомствена комисия за проучване на състоянието на задграничните дружества с българско участие, както и инвестираните държавни средства в чужбина в периода до 1990 и тяхната съдба към настоящия момент, а също така и действията на държавните органи по управлението на държавната собственост във външнотърговските дружества след 1990 г.
- Комисията в шестмесечен срок да внесе доклад в Народното събрание (НС) за констатираните факти
-Задължава Националната разузнавателна служба в тримесечен срок да представи на НС информация за създадените до 1990 г. задгранични дружества
- Задължава министъра на икономиката в тримесечен срок да представи в НС информация за задграничните дружества, съдържаща се в регистъра, създаден през 1994 г.
- Задължава БНБ в тримесечен срок да представи на НС копие от ревизионния акт на Българската външнотърговска банка и приложенията към него
- Задължава подкомисията по приватизационен контрол към Комисията по икономическа политика към НС в тримесечен срок да изготви доклад за извършените приватизационни сделки със задграничните дружества.
Държавните институции представят своите доклади още през 2005 г., но не следва никакъв дебат за тяхното съдържание. "Информацията в тях е непълна и недостатъчна", посочва Лъчезар Тошев (виж интервюто). Показателно е разминаването в броя на дружествата - по официалния регистър в Министерството на икономиката, създаден по време на служебния кабинет на Ренета Инджова, дружествата са 311 (голяма част от тях са регистрирани след 1990 г.), според прокуратурата през 1993 г. те са 353, според парламентарната подкомисия за установяване на причините за икономическата криза - 395. На базата на проучваните в Централния държавен архив новооткрити и разсекретени документи разследването на в. "Дневник" установи, че в периода 1961-1991 г. са образувани 454 дружества, в които държавата е инвестирала най-малко 712 млн. долара.
Кредитните милионери при комунизма
Непроучен остава въпросът с отпуснатите от Българската външнотърговска банка (БВТБ) кредити в последните пет години от комунизма. За периода 1985-1990 г. БВТБ е предоставила 161 валутни кредита на различни предприятия и стопански организации, чийто общ дълг за тези години възлиза на 1.3 млрд. долара (виж таблицата). Това са все суми, за които БВТБ е привличала валута отвън, както е отбелязано в ревизионния акт на БВТБ от 1993 г. "От прегледа на отделните кредити установихме, че съществуват немалко такива, чийто срок за погасяване е изтекъл", се посочва в документа. Сред получателите на кредити в размер на милиони долари са такива организации като ДЗУ - Стара Загора, и други от сектора на електрониката, включително и външнотърговски организации, които след промените с част от тази валута създават нови задгранични фирми, чиято съдба е забулена в общата мъгла, а след източването на активите на държавните предприятия те са приватизирани за смешни суми.
През 2005 г. прокуратурата прекратява и дело №4, по което се разследват задграничните фирми. Финансово-счетоводната експертиза по него установява, че "56.8 процента от документите, приложени към ревизионните преписки, представляват незаверени по установения ред документи (копия, фотокопия и ксерокопия), които не притежават необходимата доказателствена сила". Така историята завършва, без някой да понесе наказателна отговорност.
Нямаше политическа воля да се открият изнесените капитали

Лъчезар Тошев, депутат от СДС в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание

Изненада ли ви фактът, че още през 60-те години са били създадени над 80 задгранични дружества, най-много сред социалистическите страни?

- Не съм очаквал, че в такъв ранен период са създадени толкова много задгранични дружества.

Каква според вас е причината през целия преход държавата да не се интересува сериозно от тези дружества и от изнесените капитали?

- Моята позицията, която защитавах в продължение на три мандата в Народното събрание, е, че тези дружества са създадени от българската държава със средства на България народ, че те принадлежат на него и би следвало държавата да се интересува каква е тяхната съдба. Стремил съм се да подтикна българските институции да изяснят този въпрос.

В резултат на питане, което отправихте с колегата ви Йордан Нихризов, парламентът прие специално решение през 2004 г.

- Тогава беше сформирана междуведомствена комисия, която внесе в Народното събрание доклад, но в него за съжаление голяма част от информацията липсва. Смятам, че държавата трябва да продължи пълното изясняване на този въпрос - как са били създадени, кой ги е ръководил с какви средства, какво е станало след промените, фалирали ли са или са били приватизирани, от кого и на каква цена. Използвам случая да отбележа, че след депозирането на доклада на тази междуведомствена комисия разследването на в. "Дневник" е първият сериозен опит да се изясни проблемът.

Защо нито опозицията, нито управляващите се интересуват от заключенията в докладите на държавните институции, внесени в парламента?

- Аз съм бивш депутат, но се надявам, че до края на мандата ще се намерят други, които да подновят дебатите, ако правителството не продължава да довършва това, което е започнато в предишния мандат. Това не е краят на историята, напротив, в предишния мандат ние установихме, че има регистър с 311 имена на фирми, но съдбата им не е изяснена напълно и работата трябва да продължи. Този процес е характерен за всички бивши комунистически държави, но единствено в Германия са постигнали известен успех по отношение на изнесени от ГДР капитали. В резултат на действията на специална комисия бяха открити в различни сметки и върнати 1.6 млрд. евро. Проблем на българския преход е, че не можа да намери решение на въпроса и може би не е имало политическа воля за това.

Един от най-критикуваните документи, свързани с раздадените и неизплатени кредити, е ревизионният акт на Българската външнотърговска банка (БВТБ), за който и вие сте отправяли многобройни запитвания.

- Да, питах Министерството на финансите, БНБ. В крайна сметка се оказа, че има екземпляр в БНБ и копие от него беше предоставен в парламента в резултат на нашите питания с колегата Нихризов.

БНБ ми предостави достъп до приложение №12 от ревизионния акт, който конкретно засяга финансирането на задграничните дружества. От него се вижда, че голяма част от преписките за отпускане на валутни кредити от страна на Министерството на външната търговия са подписани от тогавашния зам.-министър Георги Пирински, днес председател на Народното събрание.

- Радостното е, че БНБ вече ви е предоставила този документ, което означава, че той вече не е поверителен и информацията може да се използва, за да се повдигне още завесата. Дълго време за това приложение се твърдеше, че е изчезнало, но сега разбираме, че то е там, където трябва да бъде - в БНБ. Документът е много ценен, защото в него са имената на организации, получили милиони при комунизма, които след промените не са върнали.
Размер на дълга по разрешени валутни кредити, предоставени от Българската външнотърговска банка на стопански организации и предприятия за периода
1985-1990 г.
Години Дълг в щатски долара
1985 г. 59 634 712
1986 г. 89 083 960
1987 г. 127 537 603
1988 г. 235 410 876
1989 г. 376 201 376
1990 г. 463 648 899
Източник Ревизионният акт на Българската външнотърговска банка, 1993 г.
Христо Христов е журналист във в. "Дневник" от основаването му през 2001. Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите" (1999), "Държавна сигурност срещу българската емиграция" (2000) и "Убийте Скитник" (българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, 2005). Носител е на най-престижните български награди за разследваща журналистика:
- "Паница" (1999) на фондация "Свободна и демократична България"
- "Разследващи журналисти" (2001) на българската Асоциация за разследващи журналисти, Центъра за развитие на медиите и британската фондация "Гардиън"
- "Черноризец Храбър" (2003 и 2005) на Съюза на издателите на всекидневници в България.
Отличен е с наградата за цялостен принос в областта на достъпа до информация на фондация "Програма достъп до информация" (2005).
Христо Христов е първият носител на наградата за принос към свободата на духа на фонд "Георги Василев - Швейцария" (2006).
Специализирал е във в. "Гардиън", Великобритания (декември 2002) и в Международния център за журналистика, Вашингтон, САЩ (април 2004).
Последното му разследване за убийството на българския писател Георги Марков, предизвика международен отзук и за него писаха редица престижни британски вестници, сред които "Сънди Таймс" и "Гардиън", както и световните информационни агенции Ройтер, Асошиейтед прес, Франс прес и др.