С абсурдни примери от практиката в два последователни дни председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев и шефът на Софийския градски съд Светлин Михайлов илюстрираха проблемите на съдебната власт.

Крайно време е да се дискутира за политиката в законодателството и да се реши кои дела ще се гледат само на две инстанции и кои на три, заяви Груев. Той разказа, че наскоро върховните съдии са гледали дело за кражба на два брезентови чувала и две дървени щайги на обща стойност 11.50 лв. Шефът на върховния съд посочи, че макар магистратите да нямат право на законодателна инициатива, ще участват активно в бъдещите промени в законите.

Шефът на градския съд Михайлов пък разкритикува работата на новия търговски регистър. Според него при пререгистрацията на фирмите служителите на Агенцията по вписванията стигали до буквоядство и формализъм и в съда вече са обжалвани около 60 техни отказа. Дружество, вписано през 1992 г. със седалище на бул. "Руски", получава отказ за пререгистрация, защото в сегашните му документи пише, че то е на бул."Цар Освободител", разказа Светлин Михайлов. "С новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) цялото общество и съдебната система са подложени на социален експеримент. Новият ГПК е лоша компилация на различни закони от няколко държави и лош препис на текстове от 40-те години", заяви Михайлов. Според него е абсурдна постановката в кодекса, според която на градския съд ще се наложи да гледа дела за неплатени сметки към мобилните оператори. Ще изхарчим повече пари за хартия, отколкото е интересът по делото, заяви Михайлов.

Лазар Груев е първият председател на ВКС, който отчете публично работа си за първите сто дни, откакто е на поста. Той посочи като проблем за качеството на правораздаването пренатовареността на магистратите и даде пример с върховните съдии. В гражданската колегия през миналата година един съдия е решил средно 254 дела, в търговската - 209, а в наказателната - 117. Според Груев това се дължи на постоянната тенденция за увеличаване на делата и трябва да се направят промени в законите.

Груев коментира противоречивата практика на съдилищата, когато подсъдимият поиска делото да се гледа по т.нар. съкратена процедура. За нея се заговори след процеса срещу Максим Стависки, който, след като призна вината си за катастрофата, беше осъден за ден и получи условна присъда. Точно обратното се случи с Живка Боянова от Перник, убила трима души на пътя, на която беше отказано разглеждане на делото по съкратената процедура и беше осъдена на 14 години затвор. С аргумент, че няма да се разкрие обективната истина, съдът отказа бързо разглеждане и на казуса с катастрофата, в която загина Емил Трифонов-Кембъла. Според Груев върховният съд трябва да излезе с тълкувателно решение по този проблем.

Груев коментира и проблема с масовото връщане на дела от съда на прокуратурата, за който България беше критикувана от Европейската комисия. "Битува съмнението, че делата се връщат, защото съдиите искат да се отърват от тях. И се оказа, че в съдилищата, в които делата след доработването им от прокуратурата, отново се дадат на същия съдия, броят на върнатите е много малък. Този проблем трябва да се разреши, за да може, когато един съдия поеме отговорността за едно дело, да го прави докрай", заяви Груев.