Във връзка с проведената на 28.02.2008 г. среща между представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/, Съюза на пивоварите и Министерство на икономиката и енергетиката и в отговор на поставените основни проблеми, които поражда новия вариант на проект за Постановление за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, бихме искали да акцентираме върху следното:

На първо място бихме искали да отбележим, че основният проблем в предложения проект за Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки, произтича от чл. 49, който съдържа основанията за издаване на заповед на министъра на околната среда и водите за признаване, респ. за  непризнаване на изпълнението на целите по оползотворяване съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

В разпоредбата е посочено, че министърът издава заповедта въз основа на информацията в одиторския доклад за изпълнението на целите и въз основа на проверките, извършени от МОСВ по чл. 71, 93 и 94 от ЗУО.

Контролните функции на Министъра на околната среда и водите, уредени в чл. 71 от ЗУО, се простират само относно изпълнението на програмите по чл. 29 и условията на разрешението по чл. 62 от ЗУО.  Това личи и от систематичното място на чл. 71 в ЗУО, а именно Раздел IV "Разрешение на организации по оползотворяване". В чл. 93 и 94 изрично е посочено, че Министърът упражнява контрол относно спазването на разрешенията и регистрационните документи, издадени по глава пета от ЗУО. Т.е. в ЗУО не е предвидена компетентност на министъра на околната среда да проверява изпълнението на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО. В този смисъл проектът за наредбата противоречи на ЗУО. Ролята на МОСВ е да регулира процесите в сферата на масово разпространените отпадъци, а не да одитира, която дейност следва да продължи да бъде изцяло в ръцете независими трети лица -  регистрирани одитори.

    Смесването на двете компетенции е налице и в ал. 4 на същия чл. 49, където е посочено, че основание за непризнаване на изпълнение на целите за оползотворяване е наличието на несъответствие между фактическите констатации в одиторския доклад и информацията, получена във връзка с чл. 71, 93 и 94 от ЗУО. На практика тази разпоредба дава възможност на министъра на околната среда и водите да не се съобрази с констатациите на одитора, което де факто прави излишно извършването на одит и допуска голяма доза субективизъм при преценката. Одиторът е трето независимо лице, което е гарант за достоверността на направените констатации, за което носи съответната отговорност по закон. Недопустимо е една и съща проверка да бъде направена от два органа с различна компетентност. Следователно при издаването на заповедите за признаване или непризнаване на изпълнението на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО следва да бъдат взети под внимание единствено направените фактически констатации в одиторския доклад.

Друго основание за непризнаване на изпълнението на целите по оползотворяване, което противоречи на ЗУО, е посочено в чл. 49, ал. 1, т.1 от предложения проект за наредба. Чл. 49, ал. 1, т. 1 гласи, че министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса, когато е установено неизпълнение на задълженията и целите по закона и/или наредбата ....". Считаме, че изразът "задълженията си по закона и/или наредбата" е твърде широко понятие, което включва редица задължения по ЗУО и НООО, които не са свързани със задължението по разделно събиране и оползотворяване по чл. 11 от ЗУО /напр. задължение за определен състав на опаковките, задължения, свързани с регистрационните режими и др./ и за които е предвидена друга санкция. Тази редакция противоречи и на чл. 36, ал. 2 от ЗУО, в който изрично е посочено, че продуктови такси не се заплащат в случаите, когато задължените лица докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по ЗУО. С оглед на изложеното считаме, че в чл. 49, ал. 1, т. 1 следва да се хармонизира със ЗУО.

2. Особено неприемливи са предложените изменения и допълнения в т. 1 и 2 на ал.3 в чл. 48, изискващи допълнителни документи, които да бъдат приложени към одиторския доклад. Те включват почти цялата първична и вторична документация на Организациите по оползотворяване, и представляват огромна по обем информация на хартиен носител. Тъй като няма регулативен акт, който да определи кой е отговорен и по какъв ред се съхраняват приложените към одиторския доклад документи, освен че по този начин се компрометира извършения одит, съществува и реална опасност от нарушаване на търговски отношения. В този случай следва да се въведат съответни изисквания за опазване на професионална тайна, за да се осигури конфиденциалност на предоставената информация.

В тази връзка считаме за уместно, предложените изменения и допълнения да бъдат преформулирани, като се вмени задължение на Организациите по оползотворяване, непосредствено след предаването на одитния доклад да осигурят достъп на упълномощени представители на МОСВ до цялата документация, съгласно предложените промени в чл. 48.

Предложеното създаване на нови алинеи 4-9, и по-конкретно, предложените промени в ал. 4 и 5 не отговарят на разпоредбите на ПМС № 207 от 7 август 2006 г. за приемане на Международни стандарти за финансови отчети, приети от Комисията на Европейския съюз, в редакцията им към 1 януари 2005 г., изготвени от Съвета по Международни счетоводни стандарти, и за приемане на Национален счетоводен стандарт. Съгласно тези стандарти, в конкретния случай Международния стандарт за ангажименти за изразяване на съответствие ISAE 3000 Aнгажименти за изразяване на съответствие, различни от одит или ревю на историческа финансова информация, който е част от Международните одиторски стандарти издадени от Международната федерация на счетоводителите, съдържанието на одиторския доклад е точно определено.

Също така, предложеното удължаване на сроковете по чл. 48 и чл. 49, в рамките на които ООп представят доклад за предходната година във връзка с изпълнение на техните задължения за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци, след което министъра на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса, съответно на 31 март и 30 април, ще създаде трудности при изготвяне на верни финансови отчети при завършване на одита на лицата и организациите, които пускат на пазара опаковки и биха дължали продуктова такса. Във връзка с изложеното, предлагаме сроковете определени в действащото постановление ПМС 137/1999г. и НООО да бъдат запазени.

В т.3 на подточка и) от т. 2 ал.3 на чл. 48 е включено изискване за представяне на нотариално заверен договор с рециклираща организация в чужбина. Такова изискване липсва при лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално, и практически би направило невъзможен износа на ОО.

Предложеното изменение на чл. 20 от НООО е направено във връзка с решение № 16/02.02.2006 г., с което Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ предложи на Министерски съвет на Република България да отмени или измени нормата на чл. 20, ал. 2 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/, тъй като сега действащата редакция на тази разпоредба създава условия за нелоялна конкуренция. Считаме, че това решение ще бъде по-пълно въплътено в разпоредбата на чл. 20 , ако тя бъде формулирана по следния начин:

Чл. 20. (1) Лицата по чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗУО, които изпълняват задълженията си чрез колективна система, сключват договор с организация по оползотворяване.

(2) След сключването на договора по ал. 1 лицата, които пускат на пазара опаковани стоки, могат да поставят върху пуснатите от тях на пазара опаковки марката на организация по оползотворяване.

Маркираните опаковки, произведени в страна, в която действа система за разделно събиране, ползваща друга марка, които са пуснати на пазара на територията на Р. България, могат да запазят вече поставената от производителя марка.

Опаковки, произведени в РБългария, които ще бъдат пуснати на пазара и в друга страна, могат да носят и марката на системата за разделно събиране, която ще оползотвори опаковката в съответната страна.

 (3) Търговската марка не служи като доказателство за членство на лицето по чл. 11, ал. 1и 2 от ЗУО в организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки или че за съответната опаковка е заплатено възнаграждение на организацията.

4    Съгласно новия проект на Постановление се създава ново Приложение № 16 към чл. 2, ал. 1 на НООО, в което са посочени примери за материали, които се считат и такива, които не се считат за опаковка в съответствие с дефинициите за опаковка, въведени с т. 12 а, б и в от ДР на наредбата. Считаме, че етикетите, определени като "част от опаковка" в Приложението, т. 12 в от ДР, не би трябвало да се считат за такава, тъй като са индикатори на информация за потребителя и наличието им се изисква по закон, включително и съгласно НООО и други наредби за поставяне на обозначения. В случай, че етикетите се определят като част от опаковка, то те би трябвало да носят обозначенията за основната опаковка и обозначения за самите тях. В противен случай, при предлаганите промени в постановлението, МОСВ може да прецени неизпълнение на задълженията по ЗУО и наредбата.

В случай, че редакцията в Приложение № 16 остане, предлагаме изрично да бъде посочено, че етикетите носят обозначение само за основната опаковка.

5. На следващо място бихме искали да обърнем внимание на някои текстове от проекта за постановление:

5.1. Разпоредбата на чл. 5 от предложения проект за ПМС гласи, че задължените лица включват продуктовата такса в продажната цена на опакованите стоки. Считаме, че това е неправилно, тъй като предприятията, които изпълняват индивидуално или колективно задълженията си по оползотворяване, реално не заплащат продуктова такса и нямат такъв разход. Така продуктовата такса се събира от крайния потребител, а предприятието формира недължим приход. Поради това считаме, че в цената трябва да бъде включен реалният разход, направен от предприятието за изпълнение на задължението за оползотворяване /разход за индивидуално изпълнение, възнаграждение за колективна организация или продуктова такса/.

Ако не бъде прието предложението за редакция на чл. 5 от предложение проект, считаме, че ще е по-удачно да остане редакцията на чл. 9, ал. 3 от сега действащото постановление, той като тя позволява на предприятията сами да определят политиката си по отношение на ценообразуването. По този начин предприятието ще може само да реши, дали да формира печалба от продуктова такса като я начисли в себестойността на продукцията си или да включи само размера на реално извършените разходи за разделно събиране;

5.2. В Приложение 3 към чл. 1, ал. 5, т. 3 на новия вариант на проекта е предложено увеличаване на продуктовите такси за опаковъчните материали за всяка следваща година в периода 2008 – 2011 г. Считаме, че подобно повишение на таксите ще повлияе неблагоприятно на бизнес климата в България и ще доведе до повишаване на крайните цени на основни потребителски стоки. В подкрепа на това, прилагаме към нашето становище детайлизирани изчисления за увеличението на разхода на лице от домакинство за основни хранителни продукти средно с 2.7 %.

Напротив, очакваме съгласно изразената от Министерството на околната среда и водите позиция през 2006, че след интензивен период на капиталови разходи за установяване на системата за разделно събиране, продуктовата такса и лицензионните такси на оползотворяващите организации ще бъдат намалени, конкретно предложение за намаляване на този съществен за бизнес организациите разход.

5.3. В чл. 1, ал. 4 на предложеното ПМС е използвано широкото понятие "неизпълнение на задълженията и целите по закона и/или наредбата". Считаме, че разпоредбата трябва да се конкретизира в смисъл, че става дума за изпълнение на задълженията за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по закона и/или наредбата. Предлагаме да отпадне препращането към чл. 24 на ЗУО;

5.4. В чл. 4 от проекта е записано, че лицата, които участват в колективни организации или които изпълняват задълженията си индивидуално, трябва да заплатят продуктовата такса в едномесечен срок след издаването на заповедта на министъра на околната среда и водите. Доколкото тази заповед е индивидуален административен акт, той подлежи на обжалване пред ВАС съгласно реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. В случая законът е предоставил право на всяко задължено лице да защити правата си по съдебен ред, а предлаганото постановление му отнема това право като го задължава да заплати продуктовата такса в едномесечен срок след издаването, а не след влизане в сила на заповедта на министъра на околната среда и водите. Ако чл. 4 от проекта на ПМС остане в предлаганата редакция, ще противоречи на действащото законодателство и на чл. 49, ал. 3 от проекта за НООО. Затова предлагаме в чл. 4 от проекта да бъде записано, че лицата, които участват в колективни организации или които изпълняват задълженията си индивидуално, трябва да заплатят продуктовата такса в едномесечен срок след влизане в сила на заповедта на министъра на околната среда и водите;

5.5. В чл. 9, ал. 3 от проекта за ПМС е посочено, че всички лица, които пускат на пазара опаковани стоки следва да заплащат продуктова такса на ПУДООС до 15-то число на текущия месец за предходния. Практиката показва, че когато вносителите на опаковани стоки са задължени да заплащат продуктови такси, заедно с митническите сборове, ефективността и събираемостта на тези такси е по-голяма. Считаме, че с оглед на по-стриктния контрол е необходимо вносителите да заплащат продуктовата такса заедно с митническите сборове;

5.6. В чл. 20, ал. 1 не е ясно какъв тип информация, в каква форма и от кого следва да бъде подавана. Предлагаме, да бъде уточнено, че става въпрос за вида на опаковъчните материали, съгласно Приложение 3 към чл. 1, ал. 5, а не за пуснати на пазара продукти.

    Бихме искали да направим и следното принципно предложение  - да се възпреме практиката в другите страни-членки на ЕС, според която лицата или организациите, които изпълняват задълженията си по ЗУО, при непълно постигане на целите да бъдат санкционирани по такъв начин, че санкцията да отговаря на процента неизпълнение на целите, а не да не се признава изцяло изпълнението им на целите за рециклиране и оползотворяване. По този начин ще се избегне презастраховането на задължените лица и органзизации и ще се спестят излишни разходи, които в крайна сметка рефлектират върху потребителя

Надяваме се, че гореизложеното становище ще бъде взето предвид при изготвянето на окончателните Проект за изменение и допълнение на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки и Проект за Постановление за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.

Значителните промени, предлагани в този вариант на проекта ще повлияят негативно върху дейността на всички икономически оператори и върху покупателната способност на крайните потребители, което от своя страна би създало социално напрежение.

От друга страна приемането на съществени промени без адекватен процес на консултации и при спазване на Закона за нормативните актове и Орхуската конвенция би компрометирало и дестабилизирало нармативната рамка в областта на управлението на отпадъците от опаковки.

Искаме отново да подчертаем принципната си подкрепа за изграждането на ефективна и стабилна система за управление на отпадъците от опаковки за постигане на устойчиво решение.

Във връзка с това КРИБ настоява срокът за съгласуване да бъде удължен, което ще даде възможност за започване на задълбочена дискусия, в която да вземат участие всички заинтересовани страни.