Директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) Кирчо Киров поиска промени в закона за досиетата. Той участва в понеделник в конференция по повод първата годишнина от създаването на комисията по досиетата.

Според него публичното оповестяване на цялата информация от архива на разузнаването би увредило международния образ на България, а защитата на националната сигурност и интереси "едва ли ще бъде осъществена само с поименно изброяване на лицата, работели за ДС".

Шефът на външното разузнаване, който успя да прокара допълнителни ограничения в закона още при приемането му в парламента, в понеделник поиска "преосмисляне" на някои текстове. Според него е необходимо да се ограничи достъпът до информацията за лица с чуждо гражданство, сътрудничили на българското външно разузнаване.

Киров се изказа критично и за разпоредбата, според която данните на сътрудниците на бившите комунистически служби не са защитени от законите за личните данни и за класифицираната информация. Това поставяло в неравностойно положение тази категория граждани.

Шефът на НРС обяви още, че службата никога и по никакъв повод не е скривала документи, имена или информация, искани от комисията по досиетата. "Има единствено няколко случая, в които, позовавайки се на закона, е предложено да не бъдат разгласявани имена - това са случаи, свързани с дейността на НРС", каза обаче той.

Кирчо Киров аргументира забавянето на прехвърлянето на архива на службата към комисията "не с желание да се предпазят конкретни имена, а за да се избегне влошаване на образа на страната в очите на външни наблюдатели". Декларира обаче, че "имаме готовност да предадем над 12 линейни метра архивни единици на комисията" и обеща да няма повече забавяне. Председателят на комисията Евтим Костадинов пък изрази надежда до края на ноември да получи всички архиви от службите.

Във форума в понеделник участваха депутати, омбудсманът Гиньо Ганев, зам.-министърът на вътрешните работи Цонко Киров, шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев и представители подобни комисии в Германия, Унгария, Словения, Словакия, Полша и Македония. Вътрешният министър Румен Петков и шефът на Държавната агенция "Национална сигурност" Петко Сертов не се отзоваха на поканите да участват. Бившият шеф на вътрешната комисия в парламента Николай Свинаров (БНД) пък се обяви за приемане на лустрационни законови текстове.