Строителният бранш в България е готов да наема работна ръка от Виетнам, за да запълни новоразкритите 2 хил. работни места само през тази година. Това съобщи зам.-председателят на Българската строителна камара Иван Бойков. Той е в групата бизнесмени, които придружават официалната българска делегация в Ханой, водена от министъра на труда Емилия Масларова.

Представителите на работодателските организации проучват възможностите за внос на кадри още и за шивашката промишленост и туризма заради недостига на работна ръка.

Бойков и главният секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Евгений Иванов припомниха, че големите инфраструктурни проекти като АЕЦ "Белене", газопроводът "Южен поток" и пътното строителство ще имат нужда от квалифицирани специалисти, които в момента липсват на българския пазар. Виетнам според работодателите е добра перспектива заради натрупания в миналото опит у нас с негови работници. Заплатите в страната също са далеч по-ниски, отколкото в България. Средното възнаграждение на строителните работници е 100 долара месечно, докато в България те биха получавали няколко пъти повече, без това да е проблем за бизнеса, казаха представителите на работодателите. Освен това, официален Ханой има стратегия да изнася десетки хиляди работници в чужбина всяка година. Само за тази са планирани 85 хил.души.

Иван Бойков поясни, че съществуват два начина за наемане на работна ръка - чрез договаряне с фирми посредници и чрез държавни споразумения. Сега е възможен само първият вариант, но и той се прилага трудно, защото виетнамската страна настоява за държавни гаранции за статута и правата на своите граждани, каза Бойков.. Министър Емилия Масларова пък коментира, че засега правителството няма планове да сключва подобно двустранно споразумение с Ханой и всичко е в ръцете на българския бизнес. Въпросът за наемането на работници няма да се включва и в меморандума за сътрудничество между българското и виетнамското министерство на труда, който е обсъден вчера от експерти на двете страни, поясниха от министерството. Причината е, че общите правила на Европейския съюз не позволяват на България да води сепаративна политика в областта на пазара на труда, т.е. страната не може да преговаря сама за гастарбайтери.

"Ще настояваме за такова споразумение, защото в България има реален недостиг на работна сила, а ние сме работили с виетнамци и сме доволни", каза обаче Бойков. 

Българските работодатели и сега могат да наемат виетнамци на работа по общия ред, напомниха от ведомството на Масларова. Това е възможно, ако няма кандидати българи или граждани на ЕС за предлаганата работа. След като това се докаже с пазарен тест, Агенцията по заетостта издава разрешителното. По нейни данни през миналата година работна карта е издадена само за един гражданин на Виетнам, защото не е имало други искания.

В момента пред приключване е подготовката на национална стратегия за миграция, една от целите на която е да контролира вноса на работна ръка. Предвиждат се насърчителни мерки за връщането на българските емигранти от чужбина и привличане на представители на българската общност от Украйна, Молдова и Македония. Ако това не бъде достатъчно, ще бъдат канени и граждани на трети страни, между които освен Виетнам се посочват Египет, Индия, Филипините.