България трябва да има национална стратегия и планиране при експлоатацията на ветрогенератори, призоваха еколози. В противен случай според тях безразборното изграждане на ветропаркове е опасно и може да обезсмисли ефекта от производството на чистата енергия.

Причина за искането на природозащитниците стана бумът в проектите за нови ветропаркове, каквито вече се планират не само по Черноморието и край Сливен. В района на гр. Гоце Делчев например ще се изгражда един от най-големите в страната ветропаркове, съобщиха от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). В края на миналата седмица се проведе общественото обсъждане на проекта, но окончателен ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) за реализацията му все още няма.

Според експертите инвестицията край Гоце Делчев може да бъде изключително опасна за птиците. За разлика от повечете случаи край морето, когато ветропарковете застрашават мигриращите ята, в случая уязвими са гнездящите хищници в Пирин, както и редкият планински кеклик, обясни Младен Граматиков от БДЗП. 

В началото на март пък общинският съвет на Шабла прие промени в устройствения план на общината, според които там ще бъде изграден поредният комплекс с перки, който ще е на площ от около 130 дка.

В България вече има изградени над 100 генератора, но проектите за ветропаркове са над 500. Проблемът с изграждането им е фактът, че екологичните оценки се извършват формално и почти никога по проектите не се дават отрицателни становища, обясни Младен Граматиков. Еколозите дават за пример няколко случая на спрени проекти край Сливен, които след извършването на ОВОС са били одобрени и са блокирани след намесата на БДЗП. Причината е, че въпреки подходящите климатични условия за производството на ток от вятър, край Сливен също така гнезди и застрашеният царски орел.

Често експертите, които изготвят екодокладите, не са достатъчно компетентни, смятат от БДЗП. От дружеството настояват още, че при толкова много проекти за ветропаркове не бива да се правят оценки на парче, а да се взима предвид и кумулативният ефект върху живота и средата на птиците от пускането на ветрогенераторите.

Друг проблем е и фактът, че преференциалните условия, при които се откупува енергията, произведена от перките, привлича много чужди инвеститори, но те работят предимно с генератори втора ръка, смятат от БДЗП. Собствениците на земи пък са настроени положително към подобни проекти, защото това вдига цената на имотите им.

Край Каварна и Балчик например цената на земеделската земя стига до 1400 лв. на декар. Напоследък обаче терените не се продавали, а се давало под наем само парчето, върху което се монтира генераторът. Рентата е около 3 хил. лв. месечно.

От БДЗП напомниха, че според представителните проучвания за Европа, всеки ветрогенератор на континента убива годишно между 4 и 43 птици. А когато потърпевши от това могат да са малочислени и застрашени видове като степния блатар, царския орел и белоглавия лешояд, опасността за тях е особено голяма, смятат еколозите.