Депутатите от НДСВ ще сложат подписите си под предложенията на вътрешния министър Михаил Миков за промени в Закона за МВР, но до последно ще настояват службите за следене и подслушване - ДОИ и ДОТИ, да бъдат извадени извън вътрешното министерство. Това научи "Дневник" от депутати от управляващото мнозинство.

Вътрешният министър предлага 5-годишен мандат за шефа на ДОТИ и ДОИ Президентът няма да кадрува в МВР Структурните промени били опит за прочистване на МВР Голямото умуване за МВР Реформата в МВР: Ще има обезщетения при неправомерно подслушване ГДБОП става криминално-разузнавателна служба за противодействие на организираната и тежката престъпност Миков е на път да надделее за следенето и подслушването

Още понеделник експерти към парламентарната комисия по вътрешна сигурност ще коригират окончателно текстовете на законопроекта и той вероятно ще бъде депозиран в парламента в сряда с подписите на депутати от мнозинството. Миков раздаде в петък работния вариант на промените на членовете на вътрешната комисия от БСП, НДСВ и ДПС. Заради силния отпор на царистите по темата къде да са службите за подслушване министърът наскоро предупреди, че може да вкара законопроекта през правителството или само с подписите на левицата и ДПС.

Няма да бламираме министъра, ще подкрепим на първо четене предложенията му, но с известни корекции, декларира вчера царист от комисията. Председателят на вътрешната комисия Минчо Спасов (НДСВ) отново заяви, че идеята на Миков за обособяване на ДОИ и ДОТИ в самостоятелно звено, но вътре в министерството, не е никаква промяна на статуквото. От партията коментираха, че ако предложението на министъра остане, на второ четене от НДСВ вероятно ще гласуват "въздържал се" по тези текстове.

Работният вариант на промените, с които "Дневник" разполага, въвежда 5-годишен мандат за председателя на спецагенцията за подслушване и следене, наричана агенция "за негласна оперативно-техническа дейност". Предложени са четири варианта за избирането на председателя й - от парламента, с указ на президента по предложение на правителството, от премиера или от вътрешния министър. Колебание има и дали председателят на агенцията ще може да бъде преизбиран.

Висшата професионална длъжност в МВР "главен секретар" ще се преименува в "главен комисар". Въпреки договорката между управляващите той да няма заместници Миков предлага точно това. Професионалният ръководител на МВР ще се назначава от президента по предложение на правителството, както е и сега. На практика държавният глава запазва само тази възможност за влияние в МВР - проектопромените предвиждат националните служби да бъдат заменени от пет главни дирекции, чиито шефове ще се назначават директно от министъра. Сега директорите на националните служби се назначават с указ на президента. В интервю за в. "Капитал" Миков коментира, че "президентът Георги Първанов никога не е бил особен ревнивец в това отношение" и само медиите създават интриги, че отнемали правомощията от държавния глава.

Проектът предвижда сегашната Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) да бъде понижена до дирекция в "Криминална полиция". От пресцентъра на МВР в петък изпратиха съобщение, че "тенденцията да се огласяват публично дела, водени в ГДБОП, цели да се отклони вниманието от реформата в МВР". Междувременно Софийската военна прокуратура внесе в съда първия обвинителен акт срещу бившия зам.-директор на ГДБОП Иван Иванов - за престъпление по служба и за съставяне на документ с невярно съдържание. Той е разследван и за изтичане на информация към разработвани лица.