След близо две години работа проектът на новия закон за културното наследство вече е приет по принцип от парламентарната комисия по културата. Вносители на законопроекта, с който държавата ще се опита да извади на светло частните колекции, са почти всички членове на комисията, начело с председателя й Нина Чилова (НДСВ). При обсъждането в сряда тя посочи, че прави опит да реши проблем, отлаган близо 40 години.

Преди десет години в сегашния закон, който е от 1969 г. и е поправян над 20 пъти, беше предвидена възможност антики "национално богатство" да бъдат придобивани от колекционери по давност. Сега обаче се предвижда в тримесечен срок от влизането на новия закон в сила те да изготвят каталози със снимки на предметите и да поискат идентификация и регистрация на всеки от тях. Ще се изисква и документ за собственост. Колекционерите, които нямат такъв, ще останат държатели на ценностите - няма да имат право да ги продават, но ще трябва да ги опазват. Законът предвижда новооткритите археологически обекти - движими и недвижими, да бъдат публична държавна собственост.

Министърът на културата Стефан Данаилов (БСП) предложи срокът за регистрация на частните колекции да се удължи от 3 поне на 6 месеца. Бил крайно недостатъчен. Подкрепи го и Любен Дилов от ОДС, който е съвносител на законопроекта. Според Бойко Ватев (ВМРО) предвидената фигура на колекционер - "държател" на ценности, няма да предотврати нелегалния износ на антики. Напротив, хиляди колекционери на антики ще си останат тайни собственици, каза депутатът. Дни преди дискусията и директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров атакува идеята с мотива, че нямало как за 3 месеца колекционерите да намерят документи за собственост. "Ако законът е писан за Васил Божков - това е друг въпрос. Но законите не трябва да решават лични отношения. Аз пък си мисля, че точно Божков би могъл да извади фактури от антикварни магазини в чужбина", заяви Димитров.

Преди близо две години при встъпването си в длъжност главният прокурор Борис Велчев, който също е колекционер, обяви, че ще направи проверка на частните колекции. Досега бяха изнасяни данни за възобновени дела на иманяри, но не и за частни колекционери. Според статистиката в полицията годишно се регистрират 150 - 300 жалби за посегателства срещу културни паметници. До 2005 г. са внесени 170 обвинителни акта срещу 305 иманяри и са осъдени 287 души. През 2006 г. от 198 разследвания са внесени 68 обвинителни акта.

Археологът проф. Николай Овчаров лично и Георги Китов чрез представител в сряда се обявиха за по-либерален режим при концесиониране на недвижимите паметници на културата и поискаха на концесия да се отдават и археологически разкопки. Овчаров предложи да се помисли и за възможност паметници от национално значение да се дават на концесия и подкрепи идеята в проектозакона за създаване на частни музеи. Преди години намерение да създадат частни музеи обявиха Васил Божков, Димитър Иванов и братята Атанас и Пламен Бобокови.

Проектозаконът за културното наследство предвижда: - Концесия на културни паметници за срок от 20 г. с възможност за удължаване с 15 г. Не подлежат на концесия обекти със световно и национално значение, археологически разкопки, музейни сгради и комплекси - Частни музеи и музеи с частно участие - Ценните предмети ще се продават само на търг, като всеки от тях трябва да има сертификат. Публичните наддавания ще могат да се организират само от акционерни дружества, които ще бъдат вписвани в регистър към Министерството на културата. Режимът ще важи за намерените вече ценности и така, ако предмет, нерегистриран в законовия 3-месечен срок, бъде обявен на търг, ще подлежи на изземване в полза на държавата - До 20 хил. лв. ще бъде санкцията за износ на антики без идентификационен сертификат