"Сладоледът е прелестно нещо. Жалко, че е нелегален", казал френският писател и философ Волтер във време, в което най-желаните и най-приятни изкушения били забранени. За удоволствието от ядене на сладолед могат да се изпишат много думи. Веднъж влезе ли в главата ти мисълта за няколко хапки сладолед в лятната жега, тя не те пуска докато не прекалиш с тази вкусотия.

Дори сведенията за начина на живот на древните цивилизации разказват за тяхното увлечение към леденото удоволствие.

По бреговете на река Ефрат преди 4000 години, населението на Месопотамия  било измислило къщички от дърво и слама, където целогодишно складирали лед. За египетските фараони ледът бил доставян с кораби, а още през 5-ти век пр.н.е. древните гърци смесвали снежни топки с мед и плодове и ги продавали по пазарите на Атина.

Майстори в съхраняването на леда били персите. Те поставяли лед и сняг от планините в специални камери, наричани якали. Като улавяли студения планински вятър, тези антични каменни хладилници държали леда в твърдо състояние, в друго отделение, непосредствено под мястото, където минавал вятъра. Съхраненият лед и сняг бил смесван с най-различни плодове и подправки и сервиран студен в горещите летни дни.

Има данни че през 62 година сл. Хр. римският император Нерон редовно пращал роби до Апенините да му донесат лед, за да бъде той смесен с мед и ядки и поднесен на главнокомандващия. Изобщо сред всички развити древни нации сладоледът, в една или друга форма, бил познат.

После дошли мрачните векове на Средновековието в Европа и насладите за човешките сетива били, в общи линии, забранени. Не се знае дали някой някога е забранявал сладоледа по това време, но пък няма и данни друг да го е произвеждал или ял. През 1533 г. 14-годишната италианска херцогиня Катерина ди Лоренцо де Медичи, омъжвайки се за френския крал, взема любимия си готвач във Франция. Той е човекът, който представя рецептите за сладолед във френския двор. Сто години по-късно Чарлз I, крал на Англия, силно впечатлен от "замразения сняг" с плодове, предлага на готвача си доживотна пенсия, ако не издава тайната рецепта и я запази като кралска привилегия.

Тайната, като всички дълбоко пазени тайни, обаче излиза наяве и завладява не само Англия, но и по-късно цяла Америка. Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън са били сред най-върлите известни привърженици на сладоледа. Днес един американец изяжда средно по 13 литра сладолед на година.

В различните страни по света, според собствените им кухни и предпочитания, приготвят ледената наслада по различен начин, с различни проценти на масленост и с най-разнообразни вкусове. За лауреати в правенето на ръчен сладолед в Европа се смятат италианците. Така че, ако просто ти се хапва сладолед – купи си от най-близкия ъгъл, но ако ти се яде истински, с традиции - отскочи до Италия.