Кои държавни ловни стопанства и по какъв начин да се отдават на публично-частно партньорство - това беше основният въпрос, който събуди разгорещени дискусии в четвъртък между депутатите при обсъждането на второ четене на промените в закона за лова и опазване на дивеча. Измененията, внесени от членове на парламентарната земеделска комисия, които са и ловци, предвиждаха сегашните 39 ловни стопанства да могат да сключват с трети лица договори за съвместно извършване на дейности, както и за подобряване на местообитанията на дивеча, за срок не по-дълъг от 15 г.

След многократни заседания и гласувания на текстове при съмнителен кворум още преди лятната ваканция на парламента комисията прие под натиска на председателя й Васил Калинов (БСП) 15 избрани ловни полета да могат да сключват договор за срок до 15 г. с трети лица за съвместно извършване на дейности за не повече от 33 на сто от териториалния си обхват или обема на дейност. Такава частна инициатива е предложена за стопанствата "Алабак", "Априлци", "Беглика", "Витошко-Студена", "Мазалат", "Миджур", "Родопи", "Росица", "Чепино", "Котел", "Ракитово", "Сеслав", "Широка поляна", "Женда" и "Разлог". Политици обясниха, че в този списък влизат именно тези стопанства, защото са апетитни и защото останалите ловни полета вече са отдадени под аренда.

Юнал Тасим (ДПС), който защити текста на вносителите, попита как се определят тези 33 % и от кое цяло - от територията, от инвестициите, от разходите. Или от приходите на стопанствата, което много хора подозират, добави Тасим. Не е ясно и какво получават насреща арендаторите срещу 33 на сто инвестиции. Според него или трябва да се даде възможност за такова частно партньорство в ловните полета, или не.

Васил Паница (ДСБ) смята, че с този текст инвеститорите ще плащат 33 %, а ще ползват 100 процента от ловните стопанства. Той изрази несъгласие тези 39 държавни ловни стопанства, създадени в процес на десетилетия с хотелска част, пътища, дивечови ниви, техника и дивеч с трофейни качества, да бъдат предложени "100 % на масата". По думите му частната инициатива може да направи много, да развива ловен туризъм, но не може да изпълнява държавните функции за запазване на дивечовото разнообразие. Паница предлага 19 ловни стопанства да останат само държавни.

Евдокия Манева (ДСБ) обясни, че предложението им с Паница се свежда до това да се отхвърлят текстовете, даващи възможност за сключване на договори с частници по неясни критерии. Тя настоя в законопроекта да се запише, че сключването на договорите ще става по критерии, определени от управителните органи на Държавната агенция по горите, за какви видове дейности могат да се отнасят тези договори.

Според Радослав Илиевски (БСП) необходими били големи инвестиции, за да се възстанови славата на българското ловно стопанство и затова се предвиждали тези 33 процента от територията или дейността на ловното стопанство за публично-частно партньорство. Не са за завиждане тези, които ще наемат държавните ловни стопанства, защото само ще арендуват държавна база, без последващи правомощия за придобиване на определена собственост, смята Илиевски. Според него по-скоро държавата ще спечели от това, че частният капитал ще вложи средства в българското дивечовъдно стопанство.

Зам.-председателят на парламента Любен Корнезов (БСП) репликира колегата, докато водеше пленарното заседание, и попита какво е това публично-частно партньорство в 33%. "Ще може ли обикновени граждани да влязат - да се разходят там, не да отстрелват дивеч", полюбопитства той. Илиевски отвърна: "Предметът на дейност е отглеждането на дивеч и ловният спорт, никой не ограничава гражданите да се разхождат". "Случаят Гео Дундаров ще бъде забравен и ще бъде показателен пример какво не трябва да се случва в бъдеще с арендаторите в горите", заяви Илиевски.

Дискусията по законопроекта ще продължи и в петък. Очаква се още по-разгорещен дебат за това да се дадат ли преференции на сегашните инвеститори в ловните стопанства и при какви условия. Още преди внасянето на закона авторите се оплакаха, че "сегашни феодали" искат преференции, включително ако отидат на конкурс за публично-частно партньорство. Президентът Георги Първанов, който е известен като ловец, публично призова народните представители да приемат по-бързо закона, който щял "да регламентира по модерен и европейски начин духа на нашата традиция".