ОДС поиска президентско вето върху Закона за лова

Къде го стяга цървулът?
от Иво Инджев ⋅ октомври 14, 2008 ⋅ Коментирайте
И при комунизма си имаше ключови думи, които не се нуждаеха от разшифроване. „Връзки” беше една от тях. Никой не подразбираше връзки за обувки, а онази всеобхватна корупция, без която нищо не се постигаше в кариерата, в кварталния магазин, за евтина почивка на море или добре платена работа в чужбина- и да е имало изключения, те потвърждават правилото. Точно значението на „връзките” обяснява търпимостта към днешната корупция, за която се чудят откъде била дошла.
Друга „адски” важна дума беше „служби”. Нямаше нужда да си правиш да обясняваш какви точно: „служби” беше кристално ясно.
Ясно е и сега, че пушилката около службите е димна завеса. Наскоро бивш американски шпионин обясни в български вестник, че огромната част от информацията си събирал навремето в България от т.н. „открити източници”-стига да знаеш къде и какво да търсиш. Сигурно е така. Решавам да проверя.
Отгръщам най-прясното от серията интервюта на президента Първанов, този път в „ Стандарт”. Прилагам един простичък критерий: за какво е най-многословен, къде го стяга най-силно президентският чепик? Лесно е да се отговори: отново това е енергийният проблем, в който е накиснат ( и накисна България). Посвещава му половината интервю за да внушава…неистини.
Опитвайки се да свали от себе си отговорността за „Южен поток”( проект, който вече дава фира, след съобщението на Москва, че се отлага поне с две години) и който настрои срещу сегашната българска власт могъщи съюзнически сили, Първанов се опитва да заблуди най-вече „шпионите”, за които всеки нюанс от казаното има значение. Казва им, че нямал важна роля за сговора с Путин ( а колко се гордееше само- наистина , само дето не игра казачок пред самолета на Путин в София). Или както се изразява скромно : „ подпомогнал съм преговорите по трите стратегически проекта, подписани през януари”.
Съвсем иначе се изразява Първанов на 25 юни 2007 г. на енергийния форум в Загреб, на който след среща с Путин предпоставя въвличането на България в алтернативата на аналогичния западен проект „Набуко” за пренос на газ през страната ни ( и с това го торпилира в угода на Путин). Тогава той заявява категорично: „ България гледа с интерес към проекта „Южен поток” и ние сме готови да се присъединим към него”. По-нататък обяснява, как , като се прибере в София, ще нареди ( ! ) да бъдат направени съответните разчети.
Присъединихме се. Това стана на 18 януари под доволния поглед на Путин и след разпявка и разпивка на двамата в един софийски бар-те самите се похвалиха за тогава. Което обаче Първанов, разчитайки на нечия къса памет, отново преиначава, казвайки в интервюто си в „ Стандарт”, че го били информирали са сключеното споразумение „постфактум”.
След този януарски триумф на трите подписани с Русия договора ( т. н. от самия Първанов „голям шлем” за България), постигащи десетилетно стратегическо обвързване на страната ни с и без това доминирищата над икономиката ни руската енергийна диктатура, Първанов, тихо и полека, се оказа нежелан събеседник за държавите, с които, за разлика от случая с Русия, официално си дружим като съюзници. И по този повод лично президентът ни се чувства уязвен. Опита да си изпроси милост като смени тона и след посещението на премиера Станишев във Вашингтон през юни, изведнъж заяви, че (вече!) „ Набуко” ни бил приориотет. Гъвкав ни е той-така се отметна и от приятеля си Милошевич, на когото пишеше умилителни писма, водейки демонстрации срещу НАТО в центъра на София.
Президентът твърдеше, че „ Южен поток” и „Набуко” са ни еднакво интересни. Нещо повече, Първанов , който в нарушение на конституционните си задължения не беше свиквал Консултативния съвет по национална сигурност повече от година по никой от тежките проблеми на държавата, изведнъж събра подчинения му орган именно по темата за енергетиката и съответните проекти. Но и с това, очевидно, не умилостиви онези, към които намига като селски ерген, който иска да го забележат засуканите моми.
Сега, в интервюто си в „Стандарт”, Първанов се тръшка как бил посетил Брюксел повече от 10 пъти ( да, така беше, но след 18 януари никой никъде не го кани), а пък ходил напоследък и в Азербайджан-което си е точно „никъде”. Готвело се негово посещение и в Туркменистан и в Узбекистан. Мъка, мъка с този Абсурдистан в Булгаристан…
Изобщо, прословутият израз за цената на обяда, има своето потвърждение: присядат му на държавния ни глава ” кифтетата” - ” га яде кифтетета” с Путин му беше радостно, сега скимуца и се умилква на предадените съюзници-именно на тях им говори в поръчковите интервюта, а не на гражданите, които, уви, в огромната си част слабо се интересуват как точно е „подпомогнал” едни проекти за вековно закрепостяване на България към енергийното кранче на една единствена държава . Лошото е, че пушилката около службите ще се слегне, правителството ще се смени, а държавният ни ръководител, застанал като запушалка на гърлото на държавата, има да си стои още цели три години там

• 0 0
• Докладване

Абе, то Президента ни е на гости всеки уикенд, как така ще ни наложи вето?

• 0 0
• Докладване