Информацията за престъпление, събрана със специални разузнавателни средства (СРС) от оперативните служби, преди да е образувано конкретно разследване за него, да се признава за доказателство в съда, предлагат от прокуратурата. Обвинителите са написали проект за поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които представиха вчера. В парламента вече е внесен законопроект, подготвен от правителството, в който са залегнали някои от предложенията на прокуратурата.

Според зам. главния прокурор Валери Първанов признаването на данните от "предварителните" СРС се одобрява дори и от адвокатите, тъй като те са събрани законно и след разрешение на съдия. Сега държавата харчи огромни средства, а резултатът от тях не може да послужи по делата, мотивира се той. Прокурорите предлагат още спецсредствата да могат да се прилагат и при разследване на финансови, данъчни и осигурителни престъпления. Зам.-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков се противопостави на тази идея - според него финансовите престъпления се доказват само с документи. Какво ще разбереш за нечии доходи от разговор по телефона, попита съдията.

Друг текст от проекта предвижда, когато съдия трябва да се произнесе по предварителния арест на обвиняемия, да не му се изпращат оригиналните документи от делото, а заверени копия. Така прокурорите ще продължат работа и ще се избегне сегашната практика адвокати да обжалват гаранцията на клиентите си само за да може делото да се занесе до съда и така временно да спре разследването.

Нито проектът на правителството, нито този на прокуратурата обаче решава проблема с противоречивата практика по въведеното преди три години съкратено съдебно следствие. По делата за катастрофи, довели до смърт, съдиите се разделиха в мненията си дали винаги щом виновният си признае, делото трябва да се гледа по съкратената процедура и наказанието да е под минимума в закона. Така за смъртта на Емил Трифонов-Кембъла, както и по делата срещу Максим Стависки и съдията от Перник Живка Боянова присъдите са от 14 години затвор до условна. Според Румен Ненков, който е работил по правителствения проект, експертите могат единствено да се произнесат по това, че съдът е длъжен при признание да гледа делото по кратката процедура, а какво наказание трябва да се наложи на човека, спестил време и разходи на правосъдието, трябва да решат депутатите. Това е политически въпрос, каза съдията.