"Заводът е целият ни живот, ако го закрият, не знам какво ще правим" - така започва разговора работник от държавните Вазовски машиностроителни заводи в Сопот. Той работи тук, откакто се помни. "Всяко семейство в околността е дало поне един служител на комплекса", намесва се стругар. И двамата са притеснен за работните си места. "Не мога да кажа нищо против ВМЗ, защото това предприятие храни хората в района от десетилетия", казва друг. В шестте завода сега работят около 3800 души. Пет от предприятията, които са свързани с поточно производство, са в Сопот, а един - в близко село, но там посетители не се допускат - сглобявали "тайната" продукция.

ВМЗ не може да се сбърка. Сопот като че започва от него. От портала тръгва широка улица, покрай която са разположени халета и сгради. Навсякъде цари тишина. Като в болница, минава през ума сравнението, но то издържа само до първия поглед към мръсните фасади и множеството железни отпадъци.

Директорът в оставка Иван Иванов предупреждава: "Това, което ще кажа, няма да е интересно, защото хората не се интересуват от доброто, а от скандалите." В началото на октомври той подаде оставка, а преди да дойде в Сопот, е бил директор в "Арсенал Казанлък". Твърди, че никога не е искал да управлява комплекса и работи под постоянен натиск заради икономически интереси в региона. "Нарочно се опитват да саботират завода и да пречат на развитието му", казва още Иванов, но без да обясни кого има предвид. Показва плик с листове: "Това е донос, пратен до държавните органи, и аз знам кой го е писал", но пак не дава подробности.

Завършва с убеждението: "ВМЗ ще остане незасегнато от финансовата криза. Няма какво друго да коментирам освен една прогноза на американски анализатор, според която следващите десет години ще са пълни с глад и войни, което означава нови пазари за нас" - като черен хумор прозвучават думите на директора в оставка.

Според него комплексът се развива добре от 2006 г. насам, има много сключени договори и задълженията на предприятието непрекъснато намаляват. С 34 млн. лв. от началото на годината са се свили загубите на фирмата, които са били над 80 млн. лв., уверява той. От неговата гледна точка това, което спира развитието на ВМЗ, е загубата на производствен ритъм,

Директорът опитал да въведе практиката порталите на компанията да се затварят десет минути след започването на работния ден и закъснелите работници да не могат да влязат. "Това не е честно, защото не са ни осигурили транспорт от предприятието, а искат от нас да сме там навреме", е контрааргументът-оплакване на стругар. Точно транспортните разходи са една от причините за протеста на работниците. "Подкрепа" настоява те да се изплащат на присъствен ден като чиста сума, каза Христо Дойков, синдикален лидер в комплекса.

Протестите в завода дойдоха седмица след съобщението на Агенцията за приватизация, че са готови с проект на стратегия, но той предстои да бъде одобрен. Комплексът фигурира в приложение 2 на закона за приватизация, в което са дружествата, важни за националната сигурност. Останалите две предприятия в списъка са "Булгартабак холдинг" и "Кинтекс". Продажбата им може да стане само по одобрена от правителството и парламента стратегия. Малко вероятно е дружеството да бъде продадено през 2009 г. заради изборите, казват неофициално от агенцията.

В края на 80-те години ВМЗ е носило около 2 млрд. валутни приходи на държавата, но след 1993 г. предприятието започва да се задъхва, твърди запознат със ситуацията в завода. През 2006 г. от икономическото министерство се чудят дали да го обявят в несъстоятелност, но одобряват стратегия за саниране. Според ръководството на комплекса за деветте месеца на тази година е отчетена продукция за 60 млн. лв. Това е равно на производството за цялата минала година, подчертава директорът в оставка. Фонд "Работна заплата" е 22 млн. лв. за 9-те месеца на 2008 г. при 14 млн. лв. за същия период на 2007. "При условие че изпълним програмата си, хората ще получат още 3 заплати плюс една минимална заплата за комбината от 280 лв. за Коледа", уверява мениджърът. Работниците обаче искат

Според "Подкрепа" важно е да се обясни на хората и защо машините, на които работят, се отстраняват, а тях ги местят на друго място. Несигурността и страхът от бъдещето са основните настроения, които витаят във ВМЗ.

От "Подкрепа" уверяват, че нямат нищо против Иванов. "На нас ни е все тая кой ще управлява, единственото, от което се интересуваме, е какво ще стане с предприятието", каза синдикалният лидер. Поискали са информация за производствената програма за следващите шест месеца и свързаните с нея размествания на персонала, както и повече пари. Според данните, представени от изпълнителния директор, средната работна заплата на 30 юни 2007 г. е била 379 лв., а за юни тази година около 730 лв. В последната са включени всички допълнителни надбавки, като основната заплата се движи около 340 лв. Минималната работна заплата за завода е 280 лв. по данни на Иванов. Само 300 души получавали толкова.

След тези разговори обиколката на комплекса никак не разведрява настроението. Сградите са стари, олющени, доста прозорци липсват. Няколкото обновени халета сякаш не са на мястото си в цялостната картина. Между изоставените постройки преминават хора с оклюмал вид.

"Провеждаме стачните си действия по работните места, защото местните хора са много темпераментни и ако ги изкараме, може да не успеем да ги приберем след това", казва синдикалистът Христо Дойков. Досега не е имало истински протест в завода след 2006 г., а много от добрите кадри според него вече работят в частния "Арсенал" Казанлък.