Когато при строителство, добив на подземни богатства или при селскостопански дейности се открият археологически находки, инвеститорът на обекта трябва да финансира спасителните разкопки до пълното проучване на терена. Това решиха вчера депутатите от парламентарната комисия по култура, които приеха почти изцяло на второ четене проектозакона за културното наследство. Текстът беше предложен от представителите на Министерството на културата. И досега законът задължаваше инвеститорите да финансират спасителните проучвания, но нямаше изискване нито колко пари трябва да отделят затова, нито пък докога трябва да чакат археолозите.

Досегашната практика беше на безкрайни пазарлъци, инвеститорът заделяше смешни суми и даваше на археолозите малко време за проучване, след което продължаваше работата по обекта си, посочиха от културното ведомство. Според тях дори ако глобата за унищожаване на културни ценности е 100-200 хил. лв., няма да е заплаха. Инвеститорите предпочитаха да си плащат наказанията, тъй като очакват много по-голяма печалба от обекта си, казаха от министерството. Според експертите при намеренията за местене на пристанища, под които има подводни паметници, въпросът става много болезнен.

"Идеята частният бизнес да финансира разкопките до приключване на проучването на обект е повече от безумна", коментира пред "Дневник" изпълнителният директор на камарата на строителите в България Иван Бойков. Според него задълженията към културните паметници са на държавата и тя трябва да поеме грижата за тях. Бойков уточни още, че тези разходи ще се калкулират в цената на обекта и ще се платят от крайния потребител. Като пример за евентуалните щети на инвеститора строителите посочиха случая от 2004 г., когато при изкопните дейности за софийския хотел "Арена ди Сердика" беше открита част от амфитеатъра на Сердика. Фирмата влага 250 хил. лв. за археологически проучвания, реставрация, консервация и експониране на находката. Освен това обектът се оскъпява с 2 млн. лв. до общо 16 млн. лв., а строителството на хотела се забавя с близо 2 години.

От камарата на строителите възразиха и срещу текста, който предвижда възможност министърът на културата да предприема действия по отчуждаване на имота и да компенсира собственика му, ако той не може да изпълни изискванията.

Според приетите текстове на места, където има данни за археологически обекти, инвестиционните проекти ще се осъществяват само след предварителни археологически проучвания.

Рестрикциите и задълженията са много сериозни, на практика строителен обект може да бъде спрян с години, а инвеститорът да плаща сериозни суми, което създава опасност лицата да унищожават умишлено откритите ценности, коментира депутат. От министерството на културата обаче посочиха, че подобна е практиката в много страни. В Гърция например инвеститорите много внимавали къде ще строят, за да не бъде после блокиран проектът им. Завишаването на наказанията и предвиждането на затвор за нарушаване на тези разпоредби ще е сериозна пречка за нарушения в тази област, смята пък председателят на комисията по култура Нина Чилова.