25 декември е най-светлият празник за християнския свят. На този ден се ражда Исус Христос - Божият син, който се появява на Земята, за да изкупи човешките грехове.

 

Необикновена светлина пламнала в небето в мига на рождеството. Тогава се е явил ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят и че могат да го намерят повит и лежащ в ясли. Витлеемските пастири са били и първите хора, които са се поклонили на Божия син.

 

Коледа обаче започва да се превръща все повече в светски празник. Освен с раждането на Христос, празникът се свързва с размяната на подаръци и Дядо Коледа. Коледната празнична обредност се запазва и до днес в българските домове, макар и видоизменена.

 

 

В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа.

 

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и други.

 

На Коледа семействата взаимно си гостуват и обикновено тогава хората почиват, обикалят приятели и роднини и сядат на трапезата за здраве. Според българските народни вярвания още от Бъдни вечер всички в семейството бдят около огъня, тъй като той се смята за магически. На някои места, когато той започне да догаря, се извеждат момчетата навън и около огнището остават само момичетата, за да се раждат само женски животни.

 

На трапезата на Коледа присъстват обрeдна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки. Трапезата на Коледа не се вдига цял ден.

 

 

Самият Коледен ден показва какво ще бъде времето през годината. Народът казва: "Топла Коледа - нездрава година" и затова се надява на дълбок сняг и ясни студени дни. Вярва се, че ако има скреж по дърветата, през цялата година ще има изобилие.

 

Хората гадаят каква ще е следващата година и по това Коледа в кой ден от седмицата се пада. Ако Коледа е в понеделник, се смята, че зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни, есента ще е суха, гроздето и виното няма да са много добри. Най-сполучлива ще е годината за властници и управници. Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта - дъждовна, есента ще е суха, а пшеницата и плодовете няма да са много добри. Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта - суха, ще има грозде и вино в изобилие.

 

Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото - ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят, а плодовете и маслото ще са много. Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, през лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето - в изобилие. Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг, пролетта ще е ветровита, а лятото - с дъжд. Могат да се очакват природни стихии и бедствия - пожари, земетръси. Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото - сухо, а есента - ветровита.

 

Коледа се празнува три дни. На първия ден - 25 декември, всички с имената Христо и Христина честват именния си ден. На третия ден (27 декември), който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.

 

Според народното вярване, дните от 25 декември до 7 януари се наричат "мръсни", "погани". През това време се смята, че вилнеят различни нечисти сили и навън не се излиза, докато не пропеят първи петли. Жените не перат, не тъкат, не предат. Народът нарича тези дни още и "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен.

 

Народът смята, че през тези дни идват мъртвите и могат да вземат някой от семейството. През тези "мръсни" дни е забранено сключването на брак, защото заченатото в тези дни дете ще се роди пияница, побойник и нехранимайко.

 

Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември и е обявен за официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.