Министър-председателят Сергей Станишев няма намерение да използва ресурсите на изпълнителната власт, за да направи опит да изясни съдбата на най-голяма задгранична инвестиция на държавата – дружествата с българско участие зад граница. Това се разбира от писмо на самия премиер до народния представител от СДС Лъчезар Тошев, с което "Дневник" разполага. То е отговор на парламентарен въпрос на депутата към Станишев за действията на правителството за изясняване състоянието на задграничните дружества и инвестираните държавни средства в тях.

Станишев посочва, че поради липсата на "действен механизъм за контрол на тези дружества, сега, след толкова години, е нереално да бъдат предприети кой знае какви мерки за изясняване на тяхното състояние към момента". Той препоръчва на народния представител да потърси отговор в архивните документи по този въпрос в Държавния архив или да инициира законодателна инициатива, която да хвърли повече светлина по въпроса. Отказът правителството да предприеме действия Станишев обяснява с аргумента, "че това не е липса на воля, било то политическа или професионална, а обективни трудности, с които се сблъскват българските правителства през последните години". "Министър-председателят ми препоръчва лично да проведа проучване в Държавния архив, вместо изпълнителната власт да предприеме адекватни действия. Една от функциите на народния представител е да контролира как държавните институции, включително и правителството, изпълняват своите задължения и аз съм направил това", заяви пред "Дневник" депутатът Лъчезар Тошев.

В писмото си председателят на Министерския съвет посочва, че в периода 1986-2004 са извършени ревизии на 245 задгранични дружества. В тази връзка депутатът вече е задал парламентарен въпрос на министъра на финансите Пламен Орешарски какви са резултатите от тези ревизии.

През 2002 народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов от парламентарната група на СДС и ОДС инициираха подписка за създаване на независима парламентарна комисия за проучване на задграничните дружества. През септември същата година предложението е отхвърлено от парламента.

През 2003 Лъчезар Тошев сезира парламентарната комисия за борба с корупцията В резултат на това през септември 2004 парламентът прие решение, с което натовари правителството да създаде междуведомствена комисия за проучване на състоянието на задграничните дружества с българско участие, както и инвестираните държавни средства в чужбина в периода до 1990. Комисията трябваше да отговори и каква е тяхната съдба и да изясни действията на държавните органи по управлението на държавната собственост във външнотърговските дружества след 1990 г.

През април 2005 комисията констатира, че по данни на Министерството на икономиката от 311 дружества са получени данни за 51, които са ликвидирани, три действащи и две недействащи. За останалите информация не е представена. 128 са приватизирани, като капиталът им е продаден от Агенцията по приватизацията. В доклада на междуведомствената комисия се посочва, че "не се установиха данни за точно водени регистри на задграничните дружества с българско участие за периода 1963 - 1994".

Инициативата на народните представители беше след доклада на комисията правителството да предприеме действия за окончателно изясняване на проблема. Такива обаче не последваха от страна на Министерския съвет. Първият такъв опит датира от 1991 при коалиционния кабинет на Димитър Попов.

Докладът на междуведомствената комисия и регистъра на задграничните дружества, съставен от Министерството на икономиката обаче не са изчерпателни. В документално разследване, базирано на правителствените архиви в Централния държавен архив и дело №4 за икономическата катастрофа на Главна прокуратура в. "Дневник" и публикувано през февруари 2008 г., беше установено, че за периода 1961-1990 в над 450 дружества са инвестирани най-малко 712 млн. долара. Отделно по данни да българското контрарузнаване през 1991 в страната не са били преведени около 1 млрд. долара печалби от задграничните дружества, натрупани в предишните години, а злоупотребите с тези средства са започнали веднага след политическите промени. Също така в новосъздадените от 1989 значителен брой задгранични фирми, но не на Запад, а предимно в СССР, са инвестирани около 265 млн. рубли.

През 1993 прокуратурата успя да върне в страната валута в размер 115 млн. лева. само от печалбата на две задгранични дружества в Швейцария и Холандия на тогавашната външнотърговска организация "Химимпорт".

За разлика от България, където през прехода различните парламентарни мнозинства не водеха последователна политика по издирването на тези средства в Германия бяха издирени и върнати в държавния бюджет 1.6 млрд. евро, скрити след падането на Берлинската стена от компартия в бившата ГДР в тайни банкови сметки и фирми.