Без подписите на НДСВ Татяна Дончева (БСП) внесе в парламента поправките в закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Под проекта са се подписали четиримата депутати от работната група - освен Дончева, Христо Бисеров (ДПС), Илко Димитров (БНД) и независимата Елеонора Николова, научи "Дневник".

Проектът беше готов още в средата на миналата седмица, но Дончева изчакваше подкрепата на НДСВ. Депутати от левицата посочиха, че няма смисъл повече да се отлага внасянето на измененията, след като премиерът Сергей Станишев им беше възложил като срок 18 февруари. А и опозицията може да спекулира със забавянето и да го използва като мотив при дебатите в сряда по седмия вот на недоверие към кабинета "Станишев". В последния си доклад от 12 февруари Европейската комисия заяви, че ще следи дали има ефективен закон за конфликта на интереси. Предупреждението дойде, след като влезлият в сила нормативен акт фактически беше блокиран в парламента и съвпадна с опитите да бъде "либерализиран". Еврокомисията не за първи път поставя проблема, включително и като наложи финансови санкции.

НДСВ не участва със свой представител в работната група, подготвяща промените, не подкрепи и с подписите си коалиционните партньори - БСП и ДПС. Според царистите предлаганите изменения стесняват приложението на закона. Те са против и идеята постоянна парламентарна комисия вместо сегашната подкомисия с председател Олимпи Кътев (НДСВ) да бъде органът, който да проверява декларациите за конфликт на интереси при депутатите и хората в изпълнителната и съдебната власт. НДСВ настоява да остане задължението за отнемане на заплата, получена през периода, в който конфликтът на интереси е бил укрит. Царистите искат в закона да се направи разграничение между хората, които са били в неправителствени организации, преди да влязат във властта, и тези, които създават фондации, след като са заели ръководен пост. Във втория случай имало основания да се мисли, че фондациите могат да се създават с користни цели.

Eксперти коментираха, че сред множеството приемливи предложения има и такива, които радикално променят философията на закона. Според Тодор Ялъмов от Центъра за изследване на демокрацията се прави опит да се разреши на лица, заемащи публична длъжност, да облагодетелстват, в това число и с европейски средства, НПО и фирми, в които техни роднини са управители или собственици. За юриста Иван Груйкин с предложенията се разрешава на съпрузите на депутат или министър, кмет или висш чиновник да бъдат в ръководството на сдружение или фондация, които кандидатстват за финансиране от бюджета. Те се обявиха и против идеята да отпадне наказателната отговорност от декларациите за частен интерес. "Това ще ни върне към безкрайните дебати какво се случва, ако някой излъже в декларациите пред Сметната палата", коментира Ялъмов. Не виждам защо депутатите да си спестяват това унизително деклариране, след като всички граждани попълват декларации под страх от наказателна отговорност, добави и Груйкин.