Въвеждането на система от шест ветеринарни инсенераторни съоръжения за изгаряне на странични животински продукти и животински трупове на територията на страната, предлага русенски екип от експерти. Това съобщи за "Дневник" д-р Камен Милков, един от авторите на проекта. Той работи по темата в екип с инж. Людмил Александров.

Методът на инсенерация е надежден и високо ефективен, чрез него отпадат предпоставките за заразяване и епидемии. Крайният продукт е безвреден, а предлаганата система е в съответствие с европейската директива 1774/2002, допълни д-р Милков. Технологията е снабдена с единна система за отчетност и мониторинг на обработените животински отпадъци. Проектът предвижда поставянето на три съоръжения в Северна и още толкова в Южна България, както и построяване и на мобилна ветеринарна инсенераторна установка, която да бъде предоставена на комисията по бедствия и аварии или на министерството на земеделието и храните за незабавно и окончателно унищожаване на труповете на животни във всяка точка на страната при кризисна ситуация или епизоотична обстановка.

Предложението има за цел да се постигне обособяване на малки райони на обслужване за всеки един инсенератор. Процесът е едноактен и окончателен. Това ще осигури навременно събиране и унищожаване на страничните животински отпадъци и трупове. Чрез инсенераторното изгаряне отпада необходимостта от разделно събиране, транспортиране и обработка на опасните отпадъци.

Съоръжението за инсенерация е двукамерна пещ, като годишният капацитет преработени продукти е съобразен с обема на генерираните отпадъци. Температурата в първичната камера е 850-900 градуса. Там се извършва пиролитично изгаряне на заложения продукт. Получените димни газове постъпват във вторичната камера, където с престой не по-малък от 2 секунди и в излишък от кислород при температура 850 – 1250 градуса става доизгарянето им. Процесът е екологично чист, при него не се отделят никакви миризми. Остатъчната пепел в размер до 5 % от постъпилия продукт не съдържа протеини и не е заплаха за околната среда. Предпочитаното гориво е природен газ, като при работа на съоръжението се отделя голямо количество топлина, която се рекуперира и използва.

Интерес към стратегията за изграждане на инсенераторни съоръжения е проявен от Световната организация за здравеопазване на животните в Париж, и е докладвана на нейната годишна среща през декември 2005 година от проф. Никола Белев.

В страната има два екарисажа - в Шумен и Варна. Те са единствените работещи от многото, съществували преди 1990 година. Имат съоръжения за обезвреждане  на животински отпадъци Категория 1 и 2 / Рискови/, както и за Категория 3. Екарисажите са крайно недостатъчни, за да обезпечат пълното, качествено и навременно унищожаване на страничните животински продукти у нас в съответствие с изискванията на ЕС, каза д-р Милков. От години се планира изграждането на централен държавен екарисаж със средства, предвидени в рамките на програма ФАР. В последствие се разбра, че парите по ФАР са загубени и финансирането ще се извърши от държавния бюджет. Изграждането му в близко бъдеще е свързано с куп бюрократични пречки, каза д-р Камен Милков. Според него е неуместно и изграждането на едно огромно съоръжение с голям капацитет и превозването на животински отпадъци и трупове на умрели животни от огромни разстояния - на 300-400км .

"Неприемливо е изграждането на предприятие за междинна преработка на животинските отпадъци, при наличие на действаща забрана от ЕС (Регламент 1774/2002) за използване на преработените от екарисажа продукти, месокостно брашно и екарисажна мазнина, които според регламента трябва да се изгарят в инсинератор или съизгаря в узаконени промишлени установки", допълни русенският експерт. "Защо не се търси от страна на държавата рационално решение на проблема, а се създават предпоставки за заобикаляне на евростандартите", заяви той. Не бива да се подминава и факта за прилагането на чл. 275 (5) от Закона за ветеринарно-медицинска дейност , в чиито текст е записано, че сумите за обезвреждане на отпадъците се извършва по ценоразпис, утвърден от министъра на земеделието и храните, по предложение на лицето извършващо тази дейност, или в случая, частните екарисажи. Зад този факт прозират интереси, които в никакъв случай не са в полза на държавата, допълни д-р Милков.