След двегодишна работа на политици и експерти и още шестмесечни обсъждания в парламента законът за културното наследство в четвъртък окончателно беше приет. Депутатите одобриха на второ четене всички текстове, които бяха оспорвани от колекционери и експерти. И в четвъртък поддръжниците на закона отбелязаха, че съпротивата срещу него е подклаждана главно от големите и известни притежатели на антики. Колекционерът Димитър Иванов (шеф в бившата Държавна сигурност) каза пред "Дневник", че ще се търсят всички начини, за да не влезе законът в сила.

Въпреки официално дадените обещания от ръководствата на трите парламентарни групи на мнозинството доста депутати от БСП отказаха да гласуват. В залата останаха само 20-ина социалисти. Така разпоредбите минаха с гласовете на стотина народни представители. Опозицията също гласува "за".

Според новите норми до 10 октомври всички, които имат археологически ценности, ще трябва да ги регистрират. Притежателите на нерегистрирани находки след този срок може да бъдат наказани със затвор. До 10 октомври трябва да бъдат регистрирани и монетите, като това ще се прави от нумизматични дружества. Собствениците на културни ценности, които не са археология (наследствени пендари, картини, народни носии, традиционни музикални предмети), няма да са задължени да ги декларират, ако не искат да търгуват с тях.Археологическите обекти ще са публична държавна собственост. Ако антика бъде определена като национално богатство и притежателят й не може да представи официален документ за собственост, той става просто неин държател. Правото на собственост ще се удостоверява с решение на съд или митническа декларация за внос. Политици, запознати с възможностите на големите колекционери, коментираха, че те няма да са затруднени да си осигурят документи за покупка на ценностите в чужбина. Според други обаче хватката няма да може да се приложи за вече описани в каталози експонати, станали известни и на широката публика. Собствеността върху ценностите, които не са национално богатство, ще може да се удостоверява и с декларация.

Забранява се търговията с движими археологически ценности национално богатство. Находките, които не са национално богатство, вече ще се продават само на търг и в нумизматичните дружества, но не и в антиквариати. Записва се задължение на инвеститорите на обекти да финансират спасителни разкопки до пълното проучване на археологическия обект на територията на строежа. Собствениците на сгради - паметници на културата, ще трябва да ги поддържат, а ако не могат, държавата и общината ще поемат реставрацията, като учредят ипотека върху сградата в своя полза.

До 30 хил. лв. ще е глобата за фирми, които строят в защитени територии, за опазване на културното наследство без съгласуване с Националния институт за паметниците на културата. За търгуване с неидентифицирани и нерегистрирани движими културни ценности глобата е до 10 хил. лв., а за фирми - до 15 хил. лв. Ако антиката е национално богатство и за продажбата й не е уведомен министърът на културата, глобата е от 30 хил. до 50 хил. лв., а фирми - от 40 хил. до 60 хил. лв. В двата случая вещта, предмет на нарушението, се отнема в полза на държавата. Предвижда се недвижимите културните ценности да могат да се отдават на концесия. Това ще е възможно дори и за непроучени археологически резервати като Перперикон. Остава забранена концесията за паметници в списъка на ЮНЕСКО и археологически резервати като Плиска и Преслав, за музеи и религиозни храмове.